Джефри Арчър - Четвъртата власт

Дик реши, че не се нуждае от повече информация, и смени темата:

— Е, какво става със статията за откриването на новото летище?

— Наш фотограф вече е там и мислех да пратя репортер да интервюира… — Редакторът продължи да говори, но мислите на Армстронг се отнесоха в друга посока. Веднага щом се върна на бюрото си, той помоли Сали да телефонира в съюзническата контролна комисия и да провери кой е собственик на „Телеграф“.

— Винаги съм смятала, че е Арно — учуди се тя.

— И аз — призна капитанът, — само че очевидно не е. След идването на Хитлер на власт бил принуден да продаде акциите си на Клаус Лаубер. Така че ме интересува следното: първо, дали Лаубер все още притежава акциите, второ, дали е оцелял и трето, къде е в момента. И не казвай на никого за това. Включително на лейтенант Уейкъм.

На секретарката й трябваха три дни, за да потвърди, че майор Клаус Ото Лаубер все още е регистриран в съюзническата контролна комисия като собственик на „Телеграф“.

— Но дали е останал жив? — попита Армстронг.

— Да — отвърна Сали. — Нещо повече, в момента се намира в Уелс.

— В Уелс ли? — повтори Дик. — Как така?

— През последните три години майор Лаубер е бил във военнопленнически лагер край Бридженд. Служил в африканския корпус на Ромел и попадал в плен.

— Успя ли да откриеш нещо друго?

— Като че ли това е всичко. Всъщност майорът не е имал голяма възможност да участва във войната.

— Добра работа, Сали. Но имам нужда от още подробности: дата и място на раждане, образование, колко време е работил в Министерството на строителството, всичко до деня на пристигането му в Бридженд. Използвай всичките ни връзки и ако се наложи, си създай нови. Сега отивам при Оукшот. Имаш ли да ми съобщиш нещо друго?

— Един млад журналист от „Оксфорд Мейл“ иска да се срещне с вас. Чака ви близо час.

— Определи му среща за утре.

— Но той ви писа и вие се съгласихте да го приемете.

— Определи му среща за утре — повтори Армстронг.

Сали вече познаваше този му глас и след като отпрати господин Таунсенд, остави всичко друго и се зае с проучване на съвсем обикновения живот на майор Клаус Лаубер.

Когато Дик излезе от службата, редник Бенсън го откара при полковника в отсрещния край на сектора.

— Искането ти е изключително странно — отбеляза Оукшот, след като той му изложи идеята си.

— Струва ми се, ще установите, господин полковник, че в дългосрочен план това само ще спомогне за заздравяването на връзките между окупационните сили и берлинските граждани.

— Е, Дик, наясно съм, че разбираш тези неща по-добре от мен, но в случая нямам ни най-малка представа как ще реагира началството.

— Бихте могли да им посочите следното, господин полковник. Ако покажем на немците, че британците се отнасят справедливо със своите военнопленници — техни съпрузи, синове и бащи — това ще е от огромна полза за нас, особено в сравнение с отношението на нацистите към евреите.

— Ще направя всичко възможно — обеща Оукшот. — Колко лагера искаш да посетиш?

— Като начало, само един — отвърна Армстронг. — По-късно може би още два-три, ако първият ми опит не се окаже успешен. — Той се усмихна. — Надявам се, че по този начин началството няма да има основание за паника.

— Имаш ли предвид нещо конкретно? — попита полковникът.

— Получих разузнавателна информация, че идеалният лагер за този случай се намира само на няколко километра от Бридженд.

На Оукшот му трябваше малко повече време да уреди искането на капитан Армстронг, отколкото на Сали — да открие необходимите данни за Клаус Лаубер. Дик многократно препрочете бележките й в търсене на подходящ подход.

Клаус Лаубер. Роден в Дрезден през 1896 година. Участвал в Първата световна война, в която получил капитански чин. След примирието постъпил на работа в Министерството на строителството в Берлин. Макар че бил запасен офицер, през декември 1942 година го мобилизирали с чин майор. Прехвърлили го в Северна Африка като командир на част, която строяла мостове, а малко по-късно започнала да ги разрушава. През март 1943 година го пленили и го пратили в бриджендския лагер. В досието на Лаубер изобщо не се споменаваше, че притежава акции от „Телеграф“.

Когато за кой ли път прочете тази информация, Армстронг зададе на Сали нов въпрос. Тя провери в справочника на берлинските офицери и му даде три имена.

— Някой да е служил в Кралския или северностафордширския полк? — попита капитанът.