Джефри Арчър - Четвъртата власт

Сали им раздаде копия от списъка и Армстронг спомена по няколко думи за всеки проблем.

— Искам всичко от списъка, при това бързо. Когато се справим с тази задача, ще получите по три дни отпуска. Дотогава ще работим денонощно, включително през уикендите. Ясен ли съм?

Неколцина кимнаха, но никой не се обади.

Девет дни по-късно Шарлот пристигна в Берлин и Армстронг прати Бенсън на гарата да я посрещне.

— Къде е съпругът ми? — попита тя, докато товареха куфарите й в джипа.

— Има важна среща, от която не може да отсъства, госпожо Армстронг. Каза, че ще се прибере късно.

Когато Дик се прибра в апартамента, Шарлот беше разопаковала багажа си и му бе приготвила вечеря. Тя се хвърли в прегръдките му.

— Прекрасно е, че си в Берлин, скъпа — каза той. — Съжалявам, че не успях да те посрещна на гарата. — Армстронг я пусна и се вгледа в очите й. — Нагърбил съм се с работа за шестима. Надявам се да ми влезеш в положението.

— Разбира се — отвърна Шарлот. — На вечеря искам да ми разкажеш всичко за новата си работа.

Дик почти не престана да говори от момента, в който седна на масата, докато не оставиха неизмитите съдове и не си легнаха. На следващата сутрин той за пръв път закъсня за работа.

На хората му им трябваха деветнайсет дни, за да открият всичко от списъка, на него му отне още осем, за да го реквизира с помощта на могъща смесица от чар, агресивност и подкупи. Когато в службата се появи неразпечатан сандък с шест нови пишещи машини „Ремингтън“, без да са ги поръчвали, Армстронг просто каза на лейтенант Уейкъм да си затвори очите.

Когато се сблъскаше с някакво препятствие, Дик само споменаваше думите „полковник Оукшот“ и „контролна комисия“. Това почти винаги караше навъсените служители да му дадат необходимото, макар и неохотно.

Питър Уейкъм докладва, че поради претоварване на електрическата мрежа техният сектор бил прекъсван поне за три на всеки дванайсет часа. Системата официално се намирала под командването на някакъв американски капитан на име Макс Саквил, който заявил, че нямал време да се срещне с него.

— Остави това на мен — отвърна Армстронг.

Но скоро установи, че Саквил не се трогва нито от чар, нито от агресивност, нито от подкуп, отчасти защото американецът, изглежда, разполагаше с достатъчно и от трите и смяташе, че върховната власт е тяхна. Затова пък откри, че капитанът си има слабост, която си позволяваше всяка събота вечер. След няколко часа търпеливо слушане как Саквил спечелил „Пурпурно сърце“ при Анцио Дик беше поканен на покер.

През следващите три седмици Армстронг нарочно губеше по петдесетина долара всяка събота вечер — записваше ги в различни графи за разходи на следващия понеделник сутрин. По този начин се погрижи никога да не прекъсват електрическото захранване на британския сектор между три часа следобед и полунощ, освен в събота, когато „Телеграф“ не излизаше.

Списъкът с исканията на Арно Шулц бе удовлетворен след двайсет и шест дни. Дотогава тиражът на вестника стана сто и четирийсет хиляди броя. С разпространението му беше натоварен лейтенант Уейкъм и „Телеграф“ винаги се появяваше на улицата в ранните утринни часове. Когато Дик го информира за тиража, полковник Оукшот се зарадва на успехите на своя любимец и се съгласи екипът му да получи тридневна отпуска.

Никой не остана по-доволен от тази новина от Шарлот. От пристигането й в Берлин Дик рядко се прибираше вкъщи преди полунощ и често излизаше преди жена му да се събуди. Но този петък следобед се появи пред блока им, седнал зад волана на чужд мерцедес, и след като натовариха очуканите си куфари в багажника, двамата заминаха за Лион, където прекараха четири дълги дни при нейните родители.

Шарлот се безпокоеше, че съпругът й изглежда абсолютно неспособен да си почива повече от няколко минути, но се радваше, че в малката къща няма телефон. В събота вечер цялото семейство отиде да гледа Давид Нивен в „Съвършеният брак“. На другата сутрин Дик започна да си пуска мустаци.

В момента, в който се върна в германската столица, капитан Армстронг последва съвета на полковника и се зае да установи полезни връзки във всички сектори на града. Задачата му се улесняваше, когато хората научаваха, че контролира вестник, четен от милиони хора всеки ден (според негови данни).

Почти всички немци, с които се срещаше, заключаваха по поведението му, че трябва да е генерал — всички останали нито за миг не се съмняваха, че даже да не е, разполага с поддръжката на върховното командване. Той се погрижи в „Телеграф“ редовно да се споменават имената на някои щабни офицери и след това те рядко отхвърляха исканията му, колкото и да бяха дръзки.