Джефри Арчър - Четвъртата власт

Въпреки съвета на Франк Бътърфийлд, в края на първата година Кийт прати дълго писмо на Бивърбрук в Арлингтън Хаус. В него изрази мнението си, че работниците в печатницата на „Експрес“ са три пъти повече от необходимото и че докато заплатите постоянно се повишават, нито една съвременна издателска група не може да се надява на печалба. В бъдеще някой трябвало да се заеме с профсъюзите. Бивърбрук изобщо не му отговори.

Той не се обезкуражи и започна втората си година в „Експрес“, като работеше денонощно. Това окончателно го убеди, че във вестникарския бизнес рано или късно трябва да настъпят огромни промени, и той прати на баща си подробен доклад, който възнамеряваше да обсъдят веднага щом се върне в Австралия. В него излагаше точно какви нововъведения смята за наложителни в „Куриер“ и „Газет“, за да останат печеливши през втората половина на двайсети век.

Кийт тъкмо си резервираше полет за Мелбърн по телефона в кабинета на Бътърфийлд, когато му донесоха телеграмата.

Таймс

5 юни 1945

Установяване на контрол над Германия: Предварителна среща на съюзническото командване

Когато за пръв път отиде в „Телеграф“, капитан Армстронг се изненада колко мръсни са малките сутеренни офиси на редакцията. Посрещна го мъж, който се представи като Арно Шулц, главен редактор.

Шулц беше нисък — най-много метър и шейсет, имаше навъсени сиви очи и късо подстригана коса. Довоенният му костюм трябва да бе ушит, когато беше тежал пет-шест килограма повече. Яката и маншетите на ризата му бяха оръфани и носеше тънка лъскава вратовръзка.

Армстронг му се усмихна.

— Двамата с вас имаме нещо общо — каза той.

Шулц нервно пристъпваше от крак на крак в присъствието на този висок британски офицер.

— Какво?

— И двамата сме евреи — отвърна Армстронг.

— Изобщо не бих си го помислил — искрено се изненада редакторът.

Капитанът не успя да скрие доволната си усмивка.

— Нека сме наясно още от самото начало — каза той. — Възнамерявам да ви окажа пълна подкрепа, за да се погрижим „Телеграф“ да продължи да излиза. Имам една-единствена дългосрочна цел: да надхвърлим тиража на „Берлинер“.

Шулц го погледна скептично.

— В момента продават два пъти повече броеве дневно от нас. Така беше и преди войната. Имат много по-добри преси, повече хора и преимуществото, че са в американския сектор. Струва ми се, че целта ви не е реалистична, капитане.

— В такъв случай просто ще променим това положение — каза Армстронг. — От сега нататък трябва да гледате на мен като на собственик на вестника. Аз, от своя страна, ще ви оставя да вършите редакторската работа. Защо не започнете, като ми разкажете за проблемите си?

— С какво да започна? — погледна Шулц новия си шеф. — Пресите ни са стари. Много от частите им са изхабени и няма начин да намерим резервни.

— Съставете списък на всичко, което ви е нужно, и ще се погрижа да го получите.

Редакторът не изглеждаше убеден. Той избърса очилата си с носна кърпичка, която извади от джоба на сакото си.

— Освен това имаме постоянен проблем с електричеството. Едва успявам да задействам машините, когато токът спира, и поне два пъти седмично изобщо не отпечатваме вестника.

— Ще се погрижа това повече да не се случва — обеща Армстронг, без да има представа как ще го уреди. — Нещо друго?

— Цензурата — отвърна Шулц. — Цензорът проверява всяка дума от материалите ми и когато излязат, те неминуемо са остарели с два-три дни. А и след като зачеркне най-интересните моменти, не остава много, което да си струва да се прочете.

— Ясно — каза Армстронг. — От сега нататък аз ще преглеждам статиите. Ще поговоря и с цензора. В бъдеще няма да имате такива проблеми. Това ли е всичко?

— Не, капитане. Най-големият ми проблем се появява, когато електричеството не прекъсва цяла седмица.

— Не разбирам — учуди се Армстронг.

— Тогава винаги ми свършва хартията.

— Какъв е в момента тиражът?

— Сто, най-много сто и двайсет хиляди броя дневно.

— Ами на „Берлинер“?

— Някъде около двеста и петдесет хиляди.

— Ще се погрижа да получавате достатъчно хартия, за да отпечатвате по двеста и петдесет хиляди броя ежедневно. Дайте ми време до края на месеца.

Когато се върна зад бюрото си, Армстронг помоли Сали да напечата списък с всички искания на Шулц. После го прочете и й каза да го размножи в десет екземпляра, след което да организира среща на целия екип. Един час по-късно всички се събраха в кабинета му.