Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Продължавай — каза Кийт. Вече кроеше за другаря Дженкинс планове, които не можеха да се открият в алинея „в“ на никой устав.

— Точно това възнамерявам да направя, другарю Таунсенд — каза Хю, — особено защото въпросът те засяга пряко.

Кийт се наведе напред и за пръв път тази вечер се съсредоточи върху заседанието.

— Изглежда, другарю председател, че през последните десет дни другарят Таунсенд събира подкрепа за поста председател на клуба.

— Естествено — отвърна Кийт. — Иначе как бих могъл да разчитам, че ще ме изберат.

— Е, радвам се, че другарят Таунсенд е толкова откровен, другарю председател, защото така няма да се наложи да организираме вътрешно разследване.

Кийт се озадачи.

— Съвсем ясно е — продължи Дженкинс, — че другарят Таунсенд не си е направил труда да провери в партийния устав, който категорично заявява, че всички форми на агитация за партийни постове са строго забранени. Параграф девети, алинея „в“.

Кийт наистина нямаше партиен устав и не бе чел нито ред от него, още по-малко параграф девети и неговите алинеи.

— Съжалявам, но смятам за свой дълг да предложа резолюция — каза Дженкинс. — Другарят Таунсенд трябва да оттегли кандидатурата си за утрешните избори и да бъде отстранен от комитета.

— За процедурата, другарю председател — скочи от втория ред друг студент. — Мисля, че това са две резолюции.

Цели четирийсет минути обсъждаха дали се касае за една или за две резолюции. Въпросът се реши с поправка в движение: с единайсет срещу седем гласа постановиха, че резолюциите са две. Последваха още няколко речи и процедурни изяснения за това дали другарят Таунсенд да получи възможност да участва в изборите. Кийт заяви, че няма да гласува по първата резолюция.

— Извънредно великодушно — подсмихна се Уилямс.

С десет срещу седем гласа и един въздържал се гласуваха другарят Таунсенд да оттегли кандидатурата си за председател.

Уилямс настоя резултатът да бъде отбелязан в протоколите на заседанието в случай, че в бъдеще някой подаде възражение. Кийт ясно даде да се разбере, че няма намерение да протестира. Уилямс не успя да скрие самодоволната си усмивка.

Кийт не остана да чуе резултата от второто гласуване и се върна в стаята си, като пропусна дълги дискусии по въпроса дали да отпечатат нови бюлетини, след като е останал само един кандидат за поста.

На следващия ден неколцина студенти изразиха съжалението си от неговото дисквалифициране. Но Кийт вече беше решил, че лейбъристката партия едва ли ще успее да влезе в реалния свят преди края на века и че той не е в състояние да промени това положение — даже да бе станал председател на клуба.

На чаша шери същата вечер ректорът на колежа се съгласи с него.

— Не съм съвсем разочарован, защото трябва да те предупредя, Таунсенд, че според твоя наставник, ако продължиш да работиш по същия хаотичен начин като през последните две години, няма голяма вероятност да завършиш успешно.

Преди Кийт да успее да се защити, ректорът продължи:

— Естествено, разбирам, че научната степен от Оксфорд не е от голямо значение за избраната от теб кариера, но те моля да имаш предвид, че ако след три години следване ни напуснеш без никакъв резултат, родителите ти много ще се разочароват.

Когато се прибра в стаята си, Кийт си легна и се замисли за съвета на ректора. Ала окончателно решение го накара да вземе писмото, което пристигна няколко дни по-късно. Майка му съобщаваше, че сър Греъм получил слаб инфаркт и че се надявала синът й скоро да поеме част от семейните задължения.

Кийт незабавно поръча телефонен разговор с Турак. Когато най-после го свързаха, той първо я попита дали иска да се върне вкъщи.

— Не — твърдо отговори тя. — Но баща ти се надява повече да се съсредоточиш върху следването си, иначе смята, че пребиваването ти в Оксфорд ще е напразно.

Кийт отново реши да смае преподавателите си. През следващите осем месеца присъства на всички лекции и не пропусна нито едно упражнение. С помощта на доктор Хауард продължи да се занимава и през двете ваканции, което само го накара да осъзнае колко малко работа е свършил през последните две години. Вече му се искаше родителите му да бяха пратили с него госпожица Стедмън.

В понеделника на седмата седмица от последния семестър, облечен в тъмен костюм, колосана яка, бяла вратовръзка и студентска тога, той се яви пред изпитната комисия. През следващите пет дни седеше на отреденото му бюро и отговаряше на въпросите от единайсетте конспекта. Следобед на петия ден излезе навън и седна на стъпалата пред сградата при приятелите си, които пиеха шампанско с всички минувачи.