Джефри Арчър - Четвъртата власт

Прекара остатъка от деня в разглеждане на британския сектор и често спираше, за да си води бележки за всичко, което му се стореше важно. Отношението на британците към победените немци, празните магазини, опашките за храна на всеки ъгъл, сведените глави, когато се опитваше да срещне погледа на някой немец. Когато някакъв далечен часовник удари дванайсет, Кийт влезе в шумен бар, претъпкан с войници, и седна в края на тезгяха. Поръча си халба бира и сандвич със сирене — поне си мислеше, че е поръчал сандвич със сирене, но немският му не бе достатъчно добър, за да е сигурен. Докато седеше на бара, продължи да работи върху записките си и докато наблюдаваше келнерите разбра, че цивилните се обслужват след всички военни. Без никакво изключение.

Различните акценти в помещението му напомниха, че класовата система се поддържа дори тогава, когато британците окупират чужд град. Някои от войниците се оплакваха — на диалект, който нямаше да зарадва госпожица Стедмън — от това колко време отнемала обработката на документите им, за да ги уволнят. Други, изглежда, се бяха примирили с живота в униформа и приказваха само за нова война. Кийт свъси вежди, когато чу един от тях да казва: „Одраскай ги и ще видиш, че отдолу всички са си гадни нацисти“. Но следобед, когато продължи обиколката си из британския сектор, му се стори, че поне външно всички войници изглеждат дисциплинирани и че повечето от окупаторите се отнасят към окупираните със сдържаност и учтивост.

Когато магазините започнаха да затварят, Кийт се върна при колата. Откри я заобиколена от възхитени хора, чиито завистливи изражения станаха гневни веднага щом видяха, че носи цивилни дрехи. Той се върна в пансиона и след чиния с картофи и зеле в кухнята се качи в стаята си и прекара следващите два часа в описване на всичко, което си спомняше от деня. По-късно си легна и чете „Животинска ферма“, докато свещта не угасна.

Спа дълбоко. На сутринта отново се изми с почти ледена вода, положи колебливи усилия да се избръсне и слезе в кухнята. Вече го очакваха няколко филии хляб, намазани с мас. След закуска събра бележките си и се отправи на отложената среща. Ако повече внимаваше в пътя и по-малко мислеше за въпросите, които искаше да зададе на капитан Армстронг, навярно на кръстовището нямаше да завие наляво. Насочилият се право към него танк не успя да спре толкова бързо и макар че Кийт удари спирачки и едва закачи тежката му броня, колата описа пълен кръг, качи се на тротоара и се блъсна в един бетонен стълб. Кийт остана разтреперан зад волана.

От танка скочи млад лейтенант и се втурна да провери дали шофьорът на автомобила не е ранен. Кийт предпазливо слезе от колата. Беше малко замаян, но му нямаше нищо — само малка драскотина на дясната ръка и навехнат глезен.

Когато разгледаха танка, видяха, че единствената следа от сблъсъка е леко одрасканата му броня. Колата обаче изглеждаше така, като че ли е минала през бойно поле. Кийт се ядоса — в чужбина можеше да получи само една трета от застраховката. Въпреки това той увери офицера, че не го обвинява, и след като лейтенантът го упъти към най-близкия сервиз, се разделиха.

В сервиза успя да намери монтьор, който знаеше английски, и му обещаха по някое време да пратят хора за колата.

— Какво значи „по някое време“? — попита той.

— Зависи — потърка пръсти монтьорът. — Нали разбирате, всичко е въпрос на… приоритети.

Кийт извади портфейла си и му подаде десетшилингова банкнота.

— Имате ли долари? — попита немецът.

— Не — твърдо отвърна Кийт.

След като му обясни къде е колата, той продължи към Сименсщрасе. Вече бе закъснял с десет минути за срещата си в град, в който имаше малко трамваи и още по-малко таксита. Стигна в офиса на ВОКИУ в десет без двайсет.

Ефрейторката на регистратурата веднага го позна, ала трябваше да му съобщи лоша новина.

— Преди няколко минути капитан Армстронг отиде на среща в американския сектор — каза тя. — Чака ви повече от час.

— По дяволите! — изруга Кийт. — Катастрофирах по пътя. Може ли да го видя по-късно днес?

— Боя се, че не — отвърна жената. — Целия следобед е ангажиран.

Той сви рамене.

— Бихте ли ми обяснили как да стигна до френския сектор?

Докато обикаляше улиците на тази част от Берлин, впечатленията му от предишния ден не се обогатиха с нищо друго, освен с факта, че в този град се използват поне два непознати му езика. Това го накара да си поръча обяд, който не искаше, и бутилка вино, което не можеше да си позволи.