Джефри Арчър - Четвъртата власт

През ваканцията често му се налагаше да се храни на гарата, която поради близостта й до Уорчестър някои студенти смятаха за университетска лавка. Една вечер, след като беше изпил прекалено много в „Бриклейърс Армс“, Кийт надраска на датираща от осемнайсети век уорчестърска стена: „C’est magnifique, mais ce n’est pas la gare“.

В края на първата година нямаше с какво толкова да се похвали от престоя си в университета, освен с малка група приятели, които също като него бяха решени да променят системата в полза на мнозинството.

Майка му, която редовно му пишеше, му предложи да използва ваканцията, за да обиколи Европа, тъй като можел да не получи друга възможност. Той послуша съвета й и разработи план за пътуването, който щеше да спази, ако в местната кръчма не се бе запознал с един от редакторите в „Оксфорд Мейл“.

Скъпа мамо,

Току-що получих твоето писмо с идеите ти за ваканцията. Отначало реших да ги последвам и да се отправя по френското крайбрежие, за да стигна до Довил, но после от „Оксфорд Мейл“ ми предложиха шанс да посетя Берлин.

Искат да напиша четири статии от по хиляда думи за живота в окупирана Германия под управлението на съюзническите сили, след което да отида в Дрезден и да им пратя репортаж за възстановяването на града. Предлагат ми по двайсет и една лири на статия. Поради несигурното ми финансово положение, вината за което е моя, не твоя, Берлин надделя над Довил.

Ако в Германия има такива неща като пощенски картички, ще ти пиша. Ще пратя и четирите статии на татко. Може пък „Куриер“ да прояви интерес към тях.

Съжалявам, че няма да се видим това лято.

Целувки,

След края на семестъра Кийт потегли в същата посока като мнозина други студенти. Подкара колата си към Дувър и взе ферибота до Кале. Но докато другите се отправиха на пътуване из историческите градове на континента, той насочи малкия си кабриолет на североизток към Берлин. Времето беше толкова горещо, че за пръв път можеше да свали гюрука.

Докато шофираше по лъкатушните пътища на Франция и Белгия, Кийт постоянно виждаше следи от войната. Унищожени поля, в които танковете бяха заели мястото на тракторите, бомбардирани ферми, попаднали между напредващи и отстъпващи армии, реки, задръстени с ръждясваща военна техника. Разрушените сгради и опустошените земи правеха мисълта за Довил все по-привлекателна.

Когато стана прекалено тъмно, за да избягва дупките, той отби от шосето, спря и бързо заспа. Събуди се още по мрак от рева на камиони, които пътуваха за немската граница, и нахвърля в бележника си: „Изглежда, армията не се ръководи от движението на слънцето“. Трябваха му две-три завъртания на ключа, за да запали двигателя. Той разтърка очи и подкара по шосето, като се опитваше да запомни, че трябва да се движи в дясното платно.

След два часа стигна до границата и се нареди на дълга опашка: проверяваха всеки, който искаше да влезе в Германия. Митничарят взе паспорта му. Когато откри, че е австралиец, отправи хаплива забележка по адрес на Доналд Брадмън 12 12 Доналд Джордж Брадмън (р. 1908) — прочут австралийски играч на крикет. — Б.пр. и му махна да продължи. Нищо от онова, което беше чувал и чел, не го бе подготвило за сблъсъка с победената нация. Напредването му ставаше все по-бавно, пукнатините по пътя се превърнаха в дупки, дупките — в кратери. Едва успяваше да вдигне шейсет километра и често се налагаше да отбие и да спре, за да пропусне поредния конвой камиони със звездички на вратите.

Реши да използва един от тези престои, за да се нахрани в някаква крайпътна кръчма. Храната се оказа лоша, бирата — слаба, а навъсените лица на кръчмаря и клиентите не оставиха у него съмнение, че е нежелан. Кийт бързо уреди сметката си и си тръгна.

Подкара към германската столица и стигна в предградията й само няколко минути преди здрачаване. Веднага започна да търси хотел. Знаеше, че колкото е по-близо до центъра, толкова по-високи са цените.

Накрая откри пансион на една бомбардирана улица. Сградата самотно се издигаше на ъгъла, сякаш нямаше представа какво се е разиграло наоколо й. Тази илюзия се разсея веднага щом отвори вратата. Мръсното антре се осветяваше от една-единствена свещ. Посрещна го навъсен портиер с провиснали панталони и сива риза, който почти не направи опит да отговори на усилията му да наеме стая. Кийт знаеше само няколко думи на немски, затова накрая вдигна ръка с разтворена длан, като се надяваше мъжът да разбере, че иска да остане за пет нощи.