Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Нищо — усмихна се командирът, — абсолютно нищо. Напротив. Върховното командване прие моята препоръка да бъдеш произведен в офицерски чин. Ето защо трябва да те прехвърлим в друг полк, за да не командваш хора, с които доскоро си служил.

Сержант Плейър зяпна.

— Просто изпълнявам военния устав — поясни полковникът. — Естествено, твоите умения и опит ще ни липсват. Но не се съмнявам, че в бъдеще пак ще чуем за теб. Пожелавам ти късмет в новия полк.

— Благодаря, господин полковник — отвърна той. — Много ви благодаря.

И тъкмо се канеше да отдаде чест, когато командирът прибави:

— Може ли да те посъветвам нещо?

— Разбира се, господин полковник — каза новопроизведеният лейтенант.

— Джон Плейър е малко смешно име. Смени го с нещо, което няма да кара подчинените ти да ти се подиграват зад гърба.

В седем часа на следващата сутрин младши лейтенант Ричард Иън Армстронг се яви в офицерския стол на Кралския полк.

Докато пресичаше плаца в новата си, ушита по поръчка униформа, му трябваха няколко минути, за да свикне с поздравите на войниците. Когато влезе в стола и седна на масата с другите офицери, той внимателно наблюдаваше как държат вилиците и ножовете си. След закуската, от която не успя да изяде почти нищо, се яви при полковник Оукшот, новия си командир. Оукшот беше румен, откровен, добродушен човек, който ясно му даде да разбере, че вече е чувал за бойната слава на младия лейтенант.

Ричард или Дик, както скоро стана известен сред колегите си, се радваше, че са го прехвърлили в толкова прочут стар полк. Ала още по-голямо удоволствие му доставяше фактът, че е британски офицер с ясен, правилен акцент, който скрива произхода му. Беше изминал дълъг път от двете претъпкани стаи в Дуски. И докато седеше край камината в клуба и пиеше с офицерите от Кралския полк, не виждаше причина да не стигне още по-надалеч.

Скоро всички офицери от Кралския полк научиха за подвизите на лейтенант Армстронг и докато напредваха към Германия, храбростта и личният му пример убедиха даже най-големите скептици, че не си е измислил всичко. Ала дори собствената му рота остана поразена от храбростта, която прояви в Ардените само три седмици след постъпването си в полка.

Водена от Армстронг, авангардната част предпазливо навлезе в планинско селце. Смяташе се, че немците вече са отстъпили и са се укрепили в съседните хълмове. Но взводът му успя да напредне само стотина метра по главната улица, когато го обсипа преграден огън. Въоръжен само с пистолет и ръчна граната, лейтенантът незабавно установи откъде стрелят немците и „без да мисли за собствения си живот“ — както по-късно описа действията му официалното комюнике — се хвърли към вражеските позиции.

Още преди сержантът му да го настигне, бе застрелял тримата немски войници в първия окоп. После се втурна към втория, хвърли вътре гранатата и уби още двама. От последния окоп се появи бяло знаме и трима млади войници бавно излязоха навън с вдигнати ръце. Единият пристъпи напред и се усмихна. Армстронг отвърна на усмивката му, след което го застреля в главата. Двамата оцелели немци се завъртяха към него с умолителни изражения, докато другарят им се свличаше на земята. Без да престава да се усмихва, той застреля и двамата в гърдите.

Задъханият сержант застана до него. Младият лейтенант го погледна. Сержантът впери очи в неподвижните тела. Армстронг прибра пистолета в кобура си и каза:

— Не трябва да поемаме рискове с тези копелета.

— Тъй вярно, господин лейтенант — тихо отвърна войникът.

Когато вечерта се установиха на лагер, Армстронг се качи на един немски мотоциклет и замина на четирийсет и осем часова отпуска в Париж. В седем на следващата сутрин беше пред вратата на Шарлот.

Когато портиерката й съобщи, че лейтенант Армстронг иска да я види, Шарлот отговори, че не познава такъв човек, и реши, че някой британски офицер се надява да го разведе из френската столица. Ала когато видя кой е, го прегърна и през остатъка от денонощието двамата не напуснаха стаята й. Дори портиерката бе шокирана.

— Разбирам, че е война — каза тя на мъжа си, — но те изобщо не се познаваха.

Когато в неделя вечер заминаваше обратно за фронта, Дик обеща на Шарлот, че при следващата им среща Берлин вече ще е превзет и че тогава ще се оженят. Скочи на мотоциклета си и потегли. Тя застана по нощница на прозореца и го проследи с поглед.

— Ако не те убият, преди да падне Берлин, скъпи.

Кралският полк бе избран за настъплението към Хамбург и Армстронг искаше да е първият офицер, влязъл в него. Градът падна след тридневна яростна съпротива.