Джефри Арчър - Четвъртата власт

Слънцето тъкмо започваше да изгрява, когато лейтенант Уейкъм даде заповед на взвода да се качи на „Неустрашимий“. Минути след като стъпиха на борда на миноносеца, двигателите зареваха и войниците започнаха пътуването си през Ламанша.

През първия половин час от неспокойното им плаване — въпреки съветите на метеоролозите си Айзенхауер беше избрал бурна нощ — всички пееха, шегуваха се и си разказваха невероятни истории за още по-невероятни походи. Когато редник Плейър сподели с другарите си как изгубил девствеността си с една циганка, извадила немски куршум от рамото му, те избухнаха в смях и сержантът каза, че никога не бил чувал толкова неправдоподобна история.

Лейтенант Уейкъм, който стоеше на носа, внезапно вдигна дясната си ръка и всички утихнаха. До дебаркирането оставаха само минути. Редник Плейър провери снаряжението си. Носеше противогаз, автомат, два патрондаша, малко храна и манерка. Когато разрушителят спря, той последва командира в първата амфибия. Обсипаха ги куршуми и мини и мнозина от войниците в други лодки бяха убити още преди да са стигнали на сушата.

Когато най-после заораха в пясъка, Плейър скочи след лейтенант Уейкъм. От двете му страни другарите му се изкачваха по брега под постоянен обстрел. Първата гилза падна от лявата му страна, преди да е изминал и пет метра. Секунда по-късно видя някакъв ефрейтор да се строполява с пронизани гърди. Инстинктивно понечи да залегне, но нямаше къде да се скрие, затова се насили да продължи. Не преставаше да стреля, въпреки че нямаше представа къде е врагът.

Тичаше и пълзеше, тичаше и пак пълзеше, без да знае колко от другарите му са загинали — пясъкът вече беше покрит с трупове. Плейър не можеше да е сигурен колко часа са изтекли, но на всеки няколко метра, които пропълзяваше напред, прекарваше два пъти повече време залегнал, докато вражеските куршуми свистяха над главата му. С всеки следващ път, когато се изправеше, зърваше все по-малко от другарите си. Когато стигнаха до скалите, лейтенант Уейкъм най-после спря. Редник Плейър го следваше по петите. Младият офицер трепереше толкова силно, че трябваше да минат няколко минути преди да е в състояние да даде заповеди.

Накрая лейтенантът преброи единайсет от двайсет и осемте мъже, които бяха с него в десантната лодка. Радистът му съобщи, че имат заповед да продължат напред. Единствено Плейър изглеждаше доволен. През следващите два часа бавно се придвижваха напред, като често нямаха друго прикритие, освен плетове и канавки. На всяка крачка падаха хора. Позволиха им да направят почивка едва когато слънцето почти залезе. Набързо устроиха лагер, но малцина успяха да заспят, защото врагът продължаваше да ги обстрелва. Някои играеха карти, други почиваха, мъртвите лежаха неподвижно.

Редник Плейър искаше да е първият, изправил се лице в лице с немците. Когато се увери, че никой не го наблюдава, той се измъкна от палатката и запълзя към врага, като се насочваше по трасиращите куршуми. След четирийсет минути чу немски гласове. Заобиколи лагера им и забеляза войник, който се облекчаваше в храстите. Промъкна се зад него и точно когато немецът понечи да си вдигне панталоните, Плейър се хвърли върху него. Обви ръка около шията му и рязко завъртя главата му, после го остави проснат сред гъсталака. Свали от врата му плочката с личния му номер, взе каската му и запълзя обратно към своите.

Беше на стотина метра от британския лагер, когато чу:

— Стой! Кой е там?

— Червената шапчица — спомни си паролата той.

— Приближи се.

Плейър направи няколко крачки и внезапно усети, че в гърба му опира щик, после още един — в гърлото му. Без повече приказки го отведоха в палатката на лейтенант Уейкъм. Офицерът внимателно изслуша разказа му, като го прекъсваше само от време на време, за да провери някой неясен момент.

— Добре, Плейър — каза лейтенантът накрая. — Искам да скицираш карта с точното местоположение на вражеския лагер. Трябват ми особеностите на терена, разстоянието, всичко, което си спомняш. След като свършиш, опитай се да поспиш. Ще ни водиш, когато призори продължим напред.

— Да го накажа ли с непоряд, защото е напуснал лагера без разрешение? — попита дежурният сержант.

— Не — отвърна Уейкъм. — Произвеждам Плейър в ефрейтор. Заповедта влиза в сила от този момент.

Ефрейтор Плейър се усмихна, отдаде чест и се върна в палатката си. Но преди да заспи приши нашивките на ръкавите си.

Три месеца след като редник Джон Плейър дебаркира на нормандския бряг, северностафордширският полк тържествено мина по Шанз Елизе и новопроизведеният сержант Плейър мислеше само за едно: как да намери жена, с която да прекара тридневната си отпуска, или — ако извадеше невероятен късмет — три жени за по една нощ.