Джефри Арчър - Четвъртата власт

Луби стоеше неподвижно и се опитваше да си поеме дъх.

— Слушам, господин лейтенант. Благодаря, господин лейтенант — каза сержантът.

— Слушам, господин лейтенант. Благодаря, господин лейтенант — повтори младежът.

— Добре — отвърна Уейкъм. — Имаш ли въпроси?

— Съвсем не, господин лейтенант. Благодаря, господин лейтенант — незабавно изрецитира сержантът.

— Съвсем не, господин лейтенант. Благодаря, господин лейтенант — рече Луби. — Освен…

Сержантът свъси вежди.

— Да? — вдигна поглед Уейкъм.

— Това означава ли, че ще имам възможност да убивам немци?

— Ако преди това не те убия аз, Хох — изръмжа сержантът.

Младият офицер се усмихна.

— Да — потвърди той. — Сега остава единствено да попълним наборния формуляр. — Лейтенантът потопи писалката в мастилницата. — Как е пълното ти име?

Луби пристъпи напред и протегна ръка.

— Мога сам да го попълня, господин лейтенант.

Двамата мъже внимателно го наблюдаваха, докато попълваше малките графи. Накрая се подписа.

— Впечатлен съм, Хох — след като провери формуляра, каза Уейкъм. — Но ще ми позволиш ли да ти дам един съвет?

— Тъй вярно, господин лейтенант.

— Може би е дошло време да си смениш името. С име като Хох няма да стигнеш далече в северностафордширския полк.

Луби се поколеба и сведе поглед към бюрото. Очите му се спряха върху пакета цигари с прочутата емблема на брадат моряк. Той зачеркна името Луби Хох и го замени с Джон Плейър.

Веднага щом получи новата си униформа, редник Плейър от северностафордширския полк обиколи казармата, като отдаваше чест на всичко, което се движеше.

Следващия понеделник го пратиха на тримесечен тренировъчен курс в Олдършот. Всяка сутрин продължаваше да става в шест и макар че храната не бе по-добра, поне знаеше, че го обучават на нещо важно. Да убива немци. Научи се да използва автомат, ръчна граната, компас и карта. Можеше да марширува бавно и бързо, да плува километър и половина и да издържа три дни без провизии. Когато след три месеца се върна в лагера, лейтенант Уейкъм не можеше да не забележи доста напереното поведение на чешкия емигрант и не се изненада, че са го препоръчали за преждевременно повишение.

Пратиха редник Джон Плейър с втори батальон в Клифтънвил. Само няколко часа след като ги разквартируваха, той научи, че заедно с още дванайсет полка ги готвят за десант във Франция. Към пролетта на 1944 година южна Англия се превърна в огромен тренировъчен лагер и редник Плейър редовно участваше в учения заедно с американци, канадци и поляци.

Нямаше търпение генерал Айзенхауер да даде последната заповед, за да се изправи лице в лице с немците. Макар постоянно да му напомняха, че се готви за решителното сражение във войната, безкрайното чакане почти го побъркваше. В Клифтънвил научи историята на полка, географията на нормандското крайбрежие и дори правилата за игра на крикет, но бе прикован в казармата да чака заповедта, за която толкова жадуваше.

И после, без предупреждение, през нощта на 4 юни 1944 година го събуди ревът на хиляди камиони. По високоговорителя над плаца закънтяха заповеди и редник Плейър разбра, че започва последният десант.

Когато в дванайсет часа потеглиха, той си спомни първото си качване в камион. Вдигна поглед към звездите и видя, че се насочват на юг.

Малцина разговаряха — всички се чудеха дали след двайсет и четири часа все още ще са живи. Когато минаваха през Уинчестър, новопоставени знаци ги насочиха към брега. И други се готвеха за 5 юни. Той си погледна часовника. Минаваше три. Продължаваха да пътуват, все още без да имат представа за местоназначението си.

— Надявам се, че все някой знае къде отиваме — каза ефрейторът, който седеше срещу него.

След час конвоят спря на портсмутското пристанище. Войниците се изсипаха от камионите и бързо се строиха по дивизии в очакване на заповеди.

Неговата рота застана в три безмълвни редици. Някои трепереха от студения нощен въздух, други от страх, докато чакаха да се качат на корабите. Скоро щяха да стъпят на френска земя.

Предишния път се бе качил на кораб, спомни си редник Плейър, за да избяга колкото може по-надалеч от немците. Сега поне нямаше да се задушава в тесен трюм, пъден с чували жито.

Високоговорителят запращя, после се чу глас.

— Говори бригаден генерал Хампсън. Предстои ни да се отправим на операция „Овърлорд“, десанта във Франция. Събрали сме най-голямата флота в историята, за да ви преведем отвъд Ламанша. Ще ви поддържат девет линейни кораба, двайсет и три крайцера, сто и четири ескадрени миноносеца и седемдесет и една корвети, да не споменавам за безбройните кораби от търговския флот. Сега ще получите заповеди от преките си командири.