Джефри Арчър - Четвъртата власт

На следващата сутрин фелдмаршал сър Бърнард Монтгомъри влезе в Хамбург и се обърна към съюзническите войски от задната седалка на джипа си. Той описа битката като решителна и ги увери, че скоро войната ще свърши и всички ще се приберат у дома. После слезе от джипа и връчи медали за храброст. Сред наградените с военен кръст беше капитан Ричард Армстронг.

Две седмици по-късно генерал Йодл подписа безусловната капитулация на Германия, приета от Айзенхауер. На другия ден капитан Ричард Армстронг получи едноседмичен отпуск. Дик отново подкара мотоциклета си към Париж и пристигна пред стария блок на Шарлот няколко минути след полунощ. Този път портиерката направо го отведе до стаята й.

На следващата сутрин Шарлот, в бял костюм, и Дик, в пълна униформа, отидоха в местната община. Половин час по-късно излязоха оттам като капитан и госпожа Армстронг. Кумува им портиерката. По-голямата част от тридневния им меден месец премина в стаята на Шарлот. Когато заминаваше за полка си, Дик й каза, че сега, след като войната вече била свършила, възнамерявал да напусне армията, да я отведе в Англия и да построи огромна бизнес империя.

— Имаш ли някакви планове за след войната, Дик? — попита полковник Оукшот.

— Да, господин полковник. Имам намерение да се върна в Англия и да си потърся работа — отвърна Армстронг.

Оукшот разтвори кафявата папка, която лежеше на бюрото пред него.

— Навярно ще мога да ти предложа нещо и тук, в Берлин.

— Какво, господин полковник?

— Върховното командване търси подходящ човек, който да оглави ВОКИУ, и ми си струва, че ти си идеалният кандидат за този пост.

— Какво е това ВОКИУ!

— Връзки с обществеността и контрол на информационните услуги. Тази работа е точно за теб. Нужен ни е някой, който убедително да представлява британските интереси и в същото време да се грижи за връзките с пресата. Едно е да спечелиш войната, съвсем друго — да убедиш външния свят, че се отнасяме както трябва с врага. Американците, руснаците и французите назначават собствени представители, затова ни трябва човек, който да държи под око и тях. Ти знаеш няколко езика и отговаряш на всички изисквания. Пък и да си кажем честно, Дик, ти нямаш семейство в Англия, при което да бързаш да се върнеш.

Армстронг кимна.

— Ще си позволя да цитирам Монтгомъри: какви оръжия ще ми дадете, за да си свърша работата?

— Вестник — отвърна Оукшот. — „Телеграф“ е един от градските ежедневници. В момента се ръководи от един немец, Арно Шулц. Той постоянно се оплаква, че имал проблеми с пресите, с недостига на хартия и с прекъсването на електричеството. Искаме „Телеграф“ да е на улицата всеки ден, за да изразява нашата гледна точка. Не се сещам за по-подходящ кандидат от теб.

— „Телеграф“ не е единственият вестник в Берлин — отвърна Армстронг.

— Не е — потвърди полковникът. — Друг немец държи „Берлинер“ в американския сектор — което е още една причина да направим „Телеграф“ популярен. В момента „Берлинер“ има двойно по-голям тираж, нещо, което бихме искали да се промени.

— Какви правомощия ще получа?

— Ще имаш картбланш. Можеш да събереш свой собствен екип с колкото хора смяташ, че ти трябват. Ще разполагаш и с апартамент, така че можеш да повикаш и жена си. — Оукшот замълча за миг. — Може би ще искаш да помислиш известно време, а, Дик?

— Не, господин полковник.

Оукшот повдигна вежди.

— С радост ще приема работата.

— Чудесно. Започни с установяване на контакти. Запознай се с всички, които мислиш за полезни. Ако се сблъскаш с някакви проблеми, просто казвай на хората да се обръщат към мен. Ако срещнеш сериозно препятствие, думите „Съюзническа контролна комисия“ обикновено отварят и най-тежките врати.

На капитан Армстронг му трябваше само седмица, за да реквизира подходящ офис в сърцето на британския сектор, отчасти защото постоянно използваше думите „Съюзническа контролна комисия“. Малко повече време му отне да събере единайсетчленен екип, защото най-опитните вече работеха за Комисията. Започна с привличането на Сали Кар, секретарка на един генерал, която преди войната беше работила в лондонския „Дейли Кроникъл“.

С постъпването на Сали офисът започна работа само след дни. Армстронг постигна следващия си успех, когато откри, че лейтенант Уейкъм работи в берлинската транспортна служба. Сали му каза, че на Уейкъм му било омръзнало да попълва пътни документи. Капитанът го покани за свой заместник и за негова изненада бившият му командир с готовност прие. Трябваха му няколко дни, за да свикне да го нарича Питър.