Джефри Арчър - Четвъртата власт

Въпреки това Кийт имаше няколко основателни причини да се подчини на волята на господин Джесъп. Сумата не беше чак толкова голяма и събирането й от страна на училището можеше да му отвори някои врати, които досега затръшваха пред лицето му. А и ако не му предложеха място в Оксфорд, щяха да последват дълги обяснения с майка му.

— Никога не ти е трябвало толкова много време, за да вземеш решение — накрая каза директорът.

— Сериозно обмислям вашето предложение, господин директоре — отвърна Кийт. Нямаше абсолютно никакво намерение да позволи на стареца да повярва, че може да го купи толкова лесно. Той преброи до три и продължи: — Ако е възможно, предпочитам да ви съобщя решението си по-късно. — Надяваше се, че говори като банков управител, който се обръща към клиент, молещ за кратка отсрочка.

— Кога по-късно, Таунсенд? — раздразни се господин Джесъп.

— Най-много след два-три дни, господине.

— Благодаря ти, Таунсенд. — Директорът се изправи, за да покаже, че разговорът е свършил.

Кийт понечи да си тръгне, но преди да стигне до вратата, старецът прибави:

— Преди да вземеш решение, поговори с майка си.

— Баща ти иска да стана председател на комисията за събиране на помощи от страна на учениците — докато търсеше панталона си, каза Кийт.

— Какво ще строят този път? — все още загледана към тавана, попита Пени.

— Нов павилион.

— Не виждам какво му е на този.

— Известно е, че се използва за други цели — отвърна той, докато се обуваше.

— Не мога да се сетя защо. — Момичето нахлузи единия си крачол.

Кийт погледна надолу към слабото й голо тяло.

— И какво ще му отговориш?

— Ще се съглася.

— Но защо? Това може да ти отнеме цялото свободно време.

— Зная. Но така ще се избавя от него. А и във всеки случай е добра застраховка.

— Застраховка ли? — попита тя.

— Да, ако някога ме забележат на хиподрума — или ме спипат в нещо още по-лошо… — Кийт отново сведе очи към нея.

— Например в павилиона с дъщерята на директора ли? — Тя се надигна и отново започна да го целува.

— Имаме ли време? — попита Кийт.

— Не бъди такъв, Кийт. Отборът по крикет играе днес в Уесли и мачът няма да свърши до шест. Няма да се приберат преди девет, така че имаме цялото време на света. — Тя застана на колене и започна да разкопчава панталона му.

— Освен ако не вали — отвърна той.

Пени беше първото му момиче. Прелъсти го една вечер, когато Кийт трябваше да присъства на концерта на гостуващ оркестър. Никога не би си помислил, че в дамската тоалетна има достатъчно място. Тя не знаеше, че е девствен, което го изпълни с облекчение. Беше убеден, че това не е първото сексуално преживяване на Пени, защото до този момент не я бе научил на нищо.

Но всичко се беше случило в началото на миналия срок и сега той бе хвърлил око на Бетси, която работеше в местния пощенски клон. Всъщност в последно време майка му бе изненадана колко често получава писма от сина си.

Кийт лежеше върху грижливо подредените стари наколенки в павилиона и се чудеше как ли изглежда Бетси без дрехи. Реши, че този път определено ще е последен.

— По същото време другата седмица, нали? — докато закопчаваше сутиена си, небрежно попита Пени.

— Съжалявам, няма да мога — отвърна той. — Имам среща в Мелбърн.

— С кого? Да не са те приели в отбора?

— Не, не са чак толкова отчаяни — засмя се Кийт. — Но ме викат в приемната комисия за Оксфорд.

— Защо си правиш труда? — попита Пени. — Ако идеш там, само ще потвърдиш най-ужасните си страхове за английския.

— Зная, но май… — започна той, докато за втори път си обуваше панталона.

— Пък и във всеки случай чух баща ми да казва на господин Кларк, че прибавил името ти към окончателния списък само заради майка ти.

Пени съжали за думите си в момента, в който ги изрече.

Кийт присви очи и погледна момичето, което обикновено не се изчервяваше.

Той използва второто издание на училищното списание, за да изложи мнението си за частното образование.

„В навечерието на втората половина на двайсети век добро образование не трябва да се получава само с пари — заявяваше Кийт. — Елитните училища би трябвало да са достъпни за всяко дете с доказани способности, а не решението да зависи просто от произхода ти.“

Зачака гневът на директора да се излее отгоре му, но от тази посока последва мълчание: господин Джесъп не прие предизвикателството. Може би му повлия фактът, че Кийт вече бе събрал хиляда четиристотин и седемдесет от петте хиляди лири, необходими за построяването на нов павилион. Повечето от парите идваха от познати на баща му, които, подозираше момчето, плащаха с надеждата, че в бъдеще имената им няма да се появят на първа страница.