Джефри Арчър - Четвъртата власт

Всъщност единственият резултат от публикуването на статията беше предложение за десет лири от „Мелбърн Ейдж“, основния конкурент на сър Греъм, който искаше да отпечата дългия материал без съкращения. Кийт с радост прие първото си журналистическо възнаграждение, но успя да изгуби цялата сума следващата сряда и по този начин окончателно доказа, че системата на Джо Късметлията не е безотказна.

Въпреки това с нетърпение очакваше възможността да впечатли баща си с малкия си успех. В събота препрочете отпечатаната си в „Мелбърн Ейдж“ статия. Не бяха променили нито дума — но ужасно бяха орязали текста и му бяха дали много подвеждащо заглавие: „Наследникът на сър Греъм иска стипендии за аборигените“.

Радикалните възгледи на Кийт заемаха половин страница. Другата половина бе отделена за статия от главния кореспондент на вестника по проблемите на образованието — той убедително поддържаше частните училища. Читателите бяха поканени да изразят мнението си и следващата събота „Ейдж“ пируваше за сметка на сър Греъм.

За огромно облекчение на Кийт, баща му изобщо не повдигна въпроса, макар че той го чу да казва на майка му:

— Момчето трябва да научи много неща от собствен опит. А и във всеки случай съм съгласен с почти всичко в статията му.

Лейди Таунсенд, изглежда, не смяташе така.

През ваканцията госпожица Стедмън всяка сутрин го подготвяше за последните изпити.

— Ученето е просто друга форма на тирания — заяви той след един особено уморителен урок.

— Това е нищо в сравнение с тиранията да останеш невеж до края на живота си — увери го тя.

След като госпожица Стедмън му даде домашно, Кийт прекара остатъка от деня в „Куриер“. Също като баща си, той се чувстваше по-добре сред журналисти, отколкото с богатите бивши възпитаници на „Сейнт Андрюс“, от които продължаваше да крънка пари за новия павилион.

За първата му официална задача в „Куриер“ го повериха на криминалния репортер Бари Евънс, който всеки следобед го пращаше да отразява съдебните процеси — дребни кражби, обири и понякога дори двуженство.

— Търси известни имена — съветваше го Бари. — Или още по-добре такива, които могат да се свържат с прочути хора. А най-добре самите те да са прочути.

Кийт работеше усърдно, но усилията му не бяха възнаградени с нещо особено. Когато успяваше да напише интересен материал, често откриваше, че жестоко са го орязали.

— Не ме интересува твоето мнение — повтаряше старият репортер. — Трябват ми само фактите. — Евънс беше започнал кариерата си в „Манчестър Гардиан“ и никога не се уморяваше да напомня думите на С. П. Скот: „Коментарът не е забранен, но фактите са свещени“. Кийт реши, че ако има собствен вестник, никога няма да назначава журналисти, работили в „Манчестър Гардиан“.

Кийт се върна в „Сейнт Андрюс“ за втория срок и използва първия брой на училищното списание, за да заяви, че е дошъл моментът Австралия да прекъсне връзките си с Великобритания. В статията се казваше, че Чърчил изоставил страната на произвола на съдбата, докато вниманието му било насочено към войната в Европа.

„Мелбърн Ейдж“ отново му даде възможност да изложи възгледите си пред по-широка публика, но този път Кийт отказа — въпреки съблазнителното възнаграждение от двайсет лири, четири пъти повече, отколкото беше получил за двете си седмици като стажант-репортер в „Куриер“. Реши да предложи статията си на „Аделейд Газет“, един от бащините му вестници, но главният редактор го отряза още преди да стигне до втория абзац.

Когато изтече втората седмица от срока, Кийт разбра, че най-големият му проблем е как да се отърве от Пени. Тя не вярваше на оправданията му, дори когато й казваше истината. Вече бе поканил Бетси на кино следващата събота. Ала оставаше нерешеният въпрос как да се среща с ново момиче, преди да се е избавил от предшественичката му.

При последното им посещение на гимнастическия салон той спомена, че навярно е дошъл моментът двамата да… Пени намекна, че ще каже на баща си как са прекарвали съботните следобеди. Кийт не даваше пукната пара, но не желаеше да посрамва майка си. През седмицата стоеше в стаята си, работеше необичайно усърдно и избягваше да ходи на места, където можеше да се натъкне на Пени.

В събота следобед отиде по заобиколен път в града и се срещна с Бетси пред кино „Рокси“. „Няма нищо по-хубаво от това да нарушиш три училищни правила за един ден“ — помисли си той. Купи два билета за Чипс Рафърти в „Плъховете от Тобрук“ и отведе момичето на двойна седалка на последния ред. Когато на екрана се появи надписът „Край“, Кийт не беше видял много от филма и езикът го болеше. Нямаше търпение да дойде другата събота, когато отборът по крикет играеше в друг град и можеше да запознае Бетси с прелестите на павилиона.