Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Влез — каза Томкинс.

Усърдният ученик вдигна поглед от бюрото си и не успя да скрие изненадата си. До този момент Таунсенд никога не бе идвал при него. Още преди да го попита какво иска, Кийт рече:

— Реших, че навярно би желал да хвърлиш един поглед на първия брой на училищното списание под моя редакция.

Томкинс сви пълните си устни.

— Струва ми се, ще откриеш, че утре аз ще спечеля надбягването, както самият ти толкова често се изразяваш.

— Не и ако се откажеш — отвърна Кийт.

— Защо да го правя? — попита Томкинс, като си свали очилата и ги избърса с края на вратовръзката си. — Не можеш да ме подкупиш, както се опитваш да правиш с гласоподавателите.

— Вярно е — съгласи се Кийт. — Но въпреки това имам чувството, че когато прочетеш това, с готовност ще си оттеглиш кандидатурата. — И му подаде първата страница.

Томкинс си сложи очилата. Призля му още прочете заглавието и първите няколко думи.

Кийт трябваше да признае, че реакцията на конкурента му е много по-добра, отколкото се беше надявал. Бе убеден, че баща му ще се съгласи с него: заглавието веднага грабваше вниманието на читателя.

„Ученик от последния клас, заловен със заек. Двамата със свалени панталони.“

Кийт взе страницата и започна да я къса, докато пребледнелият Томкинс се опитваше да възвърне самообладанието си.

— Разбира се — каза той, като хвърли парчетата в кошчето за боклук до бюрото, — с радост ще ти позволя да останеш заместник главен редактор, стига да оттеглиш кандидатурата си преди утрешните избори.

„Делото на социализма“ беше водещо заглавие в първото издание на „Сейнт Анди“ с новия главен редактор.

— Качеството на хартията и печата е много по-високо, отколкото досега — отбеляза директорът пред учителския съвет на следващата сутрин. — Същото обаче не може да се каже за съдържанието. Струва ми се, трябва да сме благодарни, че имаме само по две издания на срок. — Присъстващите закимаха в знак на съгласие.

След това господин Кларк съобщи, че Сирил Томкинс подал оставката си като заместник главен редактор само часове след отпечатването на списанието.

— Жалко, че не стана главен редактор — отвърна директорът. — Между другото, някой успя ли да разбере защо в последния момент оттегли кандидатурата си?

Кийт се засмя, когато му предадоха тази информация. Една от приятелките му бе чула баща си да разговаря за съвета на закуска.

— Но дали ще опита да направи нещо? — докато вдигаше ципа на полата й, попита той.

— Баща ми не каза нищо повече по въпроса. Благодарял се, че не си призовал Австралия да стане република.

— Виж, това е идея — рече Кийт.

— Можеш ли да дойдеш по същото време другата събота? — докато навличаше полото си, попита Пени.

— Ще опитам — отвърна той. — Но идващата седмица няма да стане в гимнастическия салон, защото вече е ангажиран за боксов мач — разбира се, ако не искаш да го направим на ринга, заобиколени от аплодиращи зрители.

— Струва ми се, че е по-разумно да оставим други да се въргалят по гръб — каза Пени. — Имаш ли предложения?

— Оставям решението на теб — рече Кийт. — Стрелбището или павилиона на игрището за крикет.

— Павилионът на игрището за крикет — без колебание реши тя.

— Какво му е на стрелбището? — попита Кийт.

— Там долу винаги е адски студено и тъмно.

— Нима? — замисли се той. — В такъв случай нека е павилионът.

— Но как ще влезем?

— С ключ.

— Няма начин — хвана се на въдицата Пени. — Винаги крият ключа, когато отборът отсъства.

— Не и когато синът на един от поддържащия персонал работи в „Куриер“.

Пени го прегърна само секунди след като беше закопчал панталона си.

— Обичаш ли ме, Кийт?

Той се помъчи да измисли убедителен, но неангажиращ отговор.

— Нима не пожертвах цял следобед на хиподрума, за да съм с теб?

И се отскубна от ръцете й. Момичето свъси вежди. Тъкмо се канеше да го притисне, когато той прибави:

— До другата седмица. — После отключи вратата на салона, надзърна в коридора, усмихна се и каза: — Остани тук поне още пет минути.

Върна се по заобиколен път в общежитието и влезе през един от прозорците на кухнята.

Когато се вмъкна в стаята си, откри на бюрото си писмо от директора — викаше го при себе си в осем часа. Кийт си погледна часовника. Вече бе осем без десет. Зачуди се от какво ще се жалва този път господин Джесъп, но подозираше, че отговорът се крие в разказа на Пени.

Погледна се в огледалото над мивката, за да се увери, че не носи външни следи от извънкласната дейност през последните два часа. Пристегна си вратовръзката и избърса розовото червило от бузата си.