Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Добро утро, господин Фаркас — поздрави младежът и повдигна широкополата си черна шапка.

— Добро утро, господин Хох — отвърна мъжът.

До този момент Луби никога не беше мислил за себе си като за „господин Хох“. В крайна сметка съвсем наскоро бе станал на седемнайсет години.

— Да поговорим ли искате? — попита Луби.

— Да, господин Хох — потвърди господин Фаркас, приближи се до него и неспокойно запристъпва от крак на крак.

Момчето си спомни съвета на господин Лекски: „Не казвай нищо, когато клиентът ти се стори нервен“.

— Мислех си да ви предложа работа в един от моите магазини — каза господин Фаркас.

Луби чак сега разбра, че конкурентът им има повече от един магазин.

— Като какъв? — попита той.

— Като заместник-управител.

— С каква заплата? — Когато чу сумата, младежът не отговори, въпреки че сто пенгьо 9 9 Стара сребърна монета и монетна единица в Унгария. — Б.пр. седмично бе почти два пъти повече от заплатата му при господин Серани.

— А къде ще живея?

— Над магазина има стая — отвърна господин Фаркас. — Доста по-голяма от тясната мансарда в дома на Серани.

— Ще обмисля предложението ви, господин Фаркас — рече Луби и отново докосна шапката си. По пътя реши да каже за разговора на господин Серани.

Когато му разказа всичко, старецът поглади гъстите си мустаци и въздъхна. Но не отговори.

— Естествено, ясно му дадох да разбере, че не желая да работя при него — в очакване на реакцията му прибави Луби.

Господин Серани продължаваше да мълчи и повдигна въпроса едва когато на следващата вечер тримата седнаха на масата. Луби научи, че в края на седмицата ще получи повишение на заплатата. Но когато в петък отвори малкия си кафяв плик, с разочарование откри колко скромно е това повишение.

Когато следващата събота господин Фаркас пак го настигна на улицата и попита дали вече е взел решение, Луби отвърна, че бил доволен от сегашното си възнаграждение. Преди да се отдалечи, се поклони ниско с надеждата, че е оставил впечатление за готовност да изслуша ново предложение.

Докато си вършеше работата през следващите няколко седмици, младежът от време на време хвърляше поглед към голямата стая над магазина на отсрещния тротоар. Нощем лежеше буден и се опитваше да си представи как изглежда отвътре.

За половин година работа при Серани Луби успя да спести почти всичките си заплати. Единствените му сериозни разходи бяха за двуреден костюм втора ръка, две ризи и вратовръзка на точки, неотдавна заменили ученическата му униформа. Но въпреки сравнително стабилното си положение той все повече започваше да се страхува от следващата атака на Хитлер. След окупирането на Полша фюрерът продължаваше да държи речи, които уверяваха унгарския народ, че го смята за съюзник. Но ако се съдеше по миналите събития, „съюзник“ не беше дума, която немецът бе търсил в полския речник.

Луби се мъчеше да не мисли за ново преместване, но с всеки следващ ден с болка виждаше хора, сочени като евреи, и не можеше да не забележи, че някои местни жители, изглежда, се готвят да посрещнат нацистите.

Една сутрин на път за работа някакъв минувач му изсъска. Той се изненада, но само след дни това стана нещо обичайно. После към витрината на господин Серани полетяха първите камъни и част от редовните клиенти започнаха да пресичат улицата към магазина на господин Фаркас. Ала господин Серани продължаваше да настоява, че Хитлер категорично бил заявил намерението си никога да не нарушава териториалната цялост на Унгария.

Луби напомняше на шефа си, че фюрерът е използвал абсолютно същите думи и преди да нападне Полша. И често му разказваше за британеца Чембърлейн, който само преди няколко месеца бе подал оставката си като премиер-министър.

Младежът знаеше, че все още не е спестил достатъчно пари, за да пресече друга граница, затова следващия понеделник, дълго преди семейство Серани да слязат за закуска, смело пресече улицата и влезе в конкурентния магазин. Когато го видя, господин Фаркас не успя да скрие изненадата си.

— Още ли е в сила предложението ви за заместник-управител? — незабавно попита Луби.

— Не и за евреин — погледна го право в очите господин Фаркас. — Колкото и за добър да се смяташ. Във всеки случай, аз ще взема вашия магазин веднага щом Хитлер премине границата.

Луби си тръгна, без да каже нищо повече. Когато след час господин Серани влезе в магазина, момчето го излъга, че господин Фаркас му е направил ново предложение.