Джефри Арчър - Четвъртата власт

Собствената му сила толкова го удиви, че за миг се поколеба, преди да се наведе и да вдигне цигарите и кибрита. Остави противника си да се превива от болка и се втурна към будката.

— Благодаря ти — рече старицата, когато й върна откраднатото.

— Казвам се Луби Хох — представи се момчето и се поклони.

— Аз съм госпожа Серани.

Когато вечерта жената си тръгна, Луби спа на паважа зад будката. На следващата сутрин тя с изненада го завари да седи върху купчина вестници.

В момента, в който я видя да се приближава, той започна да разпечатва пакетите. Наблюдава я, докато старицата разпределяше вестниците и ги подреждаше на лавиците така, че да привличат вниманието на ранобудните работници. През деня госпожа Серани му разказа за различни издания и се удиви колко много езици знае Луби. Не след дълго жената откри и че той може да разговаря с всеки бежанец, дошъл в търсене на новини от родината.

На следващия ден Луби беше подредил всички вестници по лавиците дълго преди да дойде госпожа Серани. До края на седмицата тя често доволно задрямваше и само от време на време се налагаше да го съветва, когато момчето не можеше да отговори на въпроса на някой клиент.

Когато в петък вечер заключи будката, старицата му предложи да я последва. Известно време вървяха в мълчание и след около километър и половина стигнаха до малка къща. Тя го въведе вътре и го запозна със съпруга си. Господин Серани се удиви, когато видя мръсния млад гигант, но поомекна, щом научи, че Луби е еврейски бежанец от Острава. Поканиха го да остане на вечеря. Момчето сядаше на маса за пръв път откакто бе напуснало академията.

По време на вечерята научи, че господин Серани имал магазин за вестници, снабдяващ будката, в която работеше жена му. Луби започна да разпитва домакина за върнатите броеве, изгубените читатели и другите издавани в града вестници. Скоро вестникарят разбра защо тази седмица печалбите от будката са нараснали. Докато младежът се миеше, господин и госпожа Серани се посъветваха за нещо в ъгъла на кухнята. Щом свършиха, старицата повика Луби, който реши, че е дошло време да си върви. Но вместо да го изпрати до вратата, тя се заизкачва по стълбището и го повика. Той я последва. Госпожа Серани го въведе в стаичка без килим, с единично легло, стар скрин и нощно шкафче. Тъжно погледна пустото легло, посочи му го и бързо излезе, без да каже нищо повече.

С младежа, който като че ли четеше всички вестници, идваха да разговарят за новините от родината си толкова много емигранти от толкова много страни, че в края на първия месец Луби почти удвои приходите от будката. В последния ден от месеца господин Серани му даде първата заплата. По време на вечерята той съобщи на момчето, че в понеделник ще го вземе със себе си в магазина, за да научи повече за бизнеса. Госпожа Серани изглеждаше разочарована, въпреки уверенията на съпруга й, че това щяло да е само за седмица.

В магазина Луби бързо запомни имената на редовните клиенти, любимия им вестник и марка цигари. През втората седмица разбра за господин Фаркас, който имаше конкурентен магазин от отсрещната страна на улицата, но тъй като нито господин, нито госпожа Серани го споменаваха по име, младежът не повдигна въпроса. В неделя вечер господин Серани каза на жена си, че Луби ще остане за постоянно при него. Тя не изглеждаше изненадана.

Всяка сутрин Луби ставаше в четири и отиваше да отвори магазина. Започваше да разпределя вестниците за будката и да обслужва първите клиенти още преди господин и госпожа Серани да са привършили закуската си. С времето господин Серани пристигаше все по-късно на работа и след като вечер преброеше печалбата, често пъхаше по някоя и друга монета в ръката на Луби.

Момчето събираше монетите върху шкафчето до леглото си и щом станеха десет, ги обръщаше в малка зелена банкнота. Нощем лежеше будно и мечтаеше да поеме магазина и будката, когато господин и госпожа Серани се пенсионират. Напоследък те се отнасяха с него като с роден син, даваха му малки подаръци и госпожа Серани дори го прегръщаше, преди да си легне. Това му напомняше за майка му.

Луби реши, че амбициите му са разкрити, когато господин Серани си взе еднодневна, а по-късно и едноседмична почивка, след което откри, че по време на отсъствието му печалбите леко са се увеличили.

На връщане от синагогата в събота сутрин му се стори, че го следят. Той спря, обърна се и само на няколко крачки зад себе си видя господин Фаркас, техния конкурент.