Джефри Арчър - Четвъртата власт

Успя да запази самообладание.

Когато влязоха в съблекалнята, той завари пред шкафчето си господин Кларк и учителя по физкултура.

— Отключи шкафчето, Таунсенд — само нареди директорът.

Кийт пъхна ключето в ключалката и бавно го завъртя. Отвори вратата и четиримата надзърнаха вътре. Господин Джесъп с изненада откри, че там няма нищо друго, освен бухалка за крикет, чифт стари наколенки и смачкана бяла риза.

Директорът изглеждаше ядосан, господин Кларк — озадачен, а учителят по физкултура — засрамен.

— Може би сте сбъркали момчето? — обидено попита Кийт.

— Заключи шкафчето и веднага се върни в клас, Таунсенд — каза Джесъп.

Кийт се подчини с дръзко кимване и бавно се помъкна по коридора.

Когато седна на чина си, той осъзна, че трябва да реши какви мерки да предприеме. Дали да спаси инвестициите си, или да пусне слух къде биха могли да открият сладкарницата и веднъж завинаги да уреди старите си сметки?

Дезмънд Мотсън се обърна и впери очи в него. Изглеждаше изненадан и разочарован, че го открива на мястото му.

Кийт широко му се усмихна и в този момент разбра коя от двете възможности трябва да избере.

Таймс

9 март 1936

Германски войски в Рейнска област

Луби за пръв път чу за Адолф Хитлер едва когато немците милитаризираха Рейнската област.

Майка му потръпваше, докато четеше в седмичния вестник на равина за подвизите на фюрера. Когато свършваше всяка страница, тя я подаваше на най-големия си син. Спря чак когато стана прекалено тъмно и вече не виждаше буквите. Луби продължи да чете още няколко минути.

— Всички ли ще трябва да носим жълта звезда, ако Хитлер пресече нашата граница? — попита той.

Зелта се престори на заспала.

От известно време майка му не можеше да крие от семейството факта, че Луби е станал неин любимец — макар да подозираше, че тъкмо той е виновен за изчезването на скъпоценната й брошка — и с гордост наблюдаваше как се превръща във висок красив младеж. Но оставаше непоколебима, че въпреки успехите си като търговец, от които имаше полза цялото семейство, той е предопределен за равин. Беше готова да даде живота си, та Луби да не пропилее своя.

През последните шест години той бе прекарвал всяка сутрин в дома на чичо й. По обяд се връщаше на пазара, където неотдавна си бе купил собствена сергия. Няколко седмици след неговия бар мицва 8 8 Церемония, на която тринайсетгодишните момчета се признават за възрастни членове на еврейската общност. — Б.пр. старият равин предаде на племенницата си писмо, което го уведомяваше, че Луби е получил стипендия за академията в Острава. Това беше най-щастливият ден в живота на Зелта. Знаеше, че синът й е умен, навярно изключителен, но разбираше и че такова предложение е резултат единствено от репутацията на чичо й.

Когато научи новината, Луби се опита да не покаже стъписването си. Въпреки че му позволяваха да ходи на пазара само следобед, той вече печелеше достатъчно, за да осигурява на всеки член на семейството по две хранения на ден. Искаше му се да обясни на майка си, че няма смисъл да става равин, щом единственото му желание е да си построи магазин на празното място до бижутерията на господин Лекски.

Господин Лекски затвори магазина, за да го откара в академията. По време на дългото пътуване до Острава той му каза, че се надявал след завършването си Луби да поеме бизнеса му. Момчето искаше незабавно да се върне вкъщи и едва след много убеждения взе малката си кожена чанта — последната сделка от предишния ден — и мина под масивната каменна арка на входа на академията. Ако господин Лекски не беше прибавил, че няма да го приеме, ако не завърши петгодишното си учение, щеше да скочи обратно в автомобила.

Не след дълго Луби откри, че в академията няма други младежи с толкова скромен произход. Неколцина от съучениците му ясно му дадоха да разбере, пряко или косвено, че не е от хората, с които биха общували. С времето също установи, че уменията му на търговец са безсмислени на такова място — макар и най-предубедените да не можеха да отрекат, че има природна дарба за езици. А дългите часове, малкото сън и строгата дисциплина не плашеха момчето от Дуски.

В края на първата година в Острава Луби завърши с едни от най-добрите оценки в класа. Беше пръв по математика и трети по унгарски, който сега бе негов втори език. Но дори директорът забеляза, че даровитият ученик почти няма приятели и е станал самотник. Утешаваше го поне фактът, че никой не тормози младия здравеняк. Единственото момче, опитало се да го направи, трябваше да бъде откарано в стационара.