Джефри Арчър - Четвъртата власт

През третата седмица от срока му хрумна как да удвои парите си, без да го пипнат.

Училищната сладкарница работеше всеки петък между пет и шест часа. След това цяла седмица оставаше затворена. До понеделник сутрин повечето момчета бяха излапали сладкишите и чипса си и с наслада бяха погълнали безброй бутилки лимонада. Макар и временно да се засищаха, Кийт не се съмняваше, че копнеят за още. Момчето реши, че при тези обстоятелства периодът от вторник до четвъртък предлага идеална възможност. Само трябваше да натрупа известен резерв и да го продаде с печалба веднага щом съучениците му привършат седмичните си запаси.

Когато следващия петък отвориха сладкарницата, той стоеше най-отпред на опашката. Дежурният възпитател се изненада, когато младият Таунсенд даде три лири за голяма кутия ментови бонбони, трийсет и шест пакета чипс, двайсет и четири шоколада и две каси с по дванайсет бутилки лимонада. Той съобщи за случая на господин Кларк, който отбеляза само: „Изненадан съм, че лейди Таунсенд дава на момчето толкова много джобни пари“.

Кийт отнесе покупките си в съблекалнята и ги скри в шкафчето си. После търпеливо зачака края на уикенда.

В събота следобед отиде на хиподрума, макар че трябваше да гледа ежегодния мач на тяхното училище срещу джилонгската гимназия. Не можеше да залага и това го ядоса. Странно, мислеше си той, как човек винаги познава победителя, когато няма пари.

След неделната служба надзърна в общите стаи и с радост установи, че хранителните запаси и напитките вече се изчерпват. През голямото междучасие в понеделник сутрин гледаше как съучениците му се мотаят из коридора и дояждат последните си сладкиши, развиват последните си блокчета шоколад и допиват последните си глътки лимонада.

Във вторник сутрин видя редиците празни бутилки, подредени до кошчетата за смет в ъгъла на двора. Следобед бе готов да приложи теорията си на практика.

По време на следобедната почивка се заключи в малката училищна печатница, оборудвана година по-рано от баща му. Въпреки че беше стара, ръчната преса напълно удовлетворяваше нуждите му.

Един час по-късно излезе, понесъл трийсет броя от първия си таблоид, който съобщаваше, че всяка сряда между пет и шест пред шкафче номер деветнайсет в съблекалнята се открива алтернативна сладкарница. От другата страна бяха посочени предлаганите стоки и техните „ревизирани“ цени.

В началото на последния час Кийт раздаде листовките на всичките си съученици и свърши само секунди преди в стаята да влезе учителят по география. Ако опитът му се увенчаеше с успех, планираше двойно по-голямо издание за следващата седмица.

Когато на другия следобед се появи в съблекалнята няколко минути преди пет часа, откри, че пред шкафчето му вече се е образувала опашка. Бързо отключи металната врата и извади кутиите на пода. Продаде цялата си стока дълго преди да изтече краят на обявения час. Надценката от поне двайсет и пет процента му даваше чиста печалба от малко над една лира.

Единствено Дезмънд Мотсън, който стоеше в ъгъла и наблюдаваше продажбата, се оплакваше от високите цени на Таунсенд. Младият бизнесмен просто му каза: „Имаш избор. Можеш да се наредиш на опашката или да чакаш до петък“. Мотсън напусна съблекалнята, като мърмореше неясни заплахи под нос.

В петък следобед Кийт отново стоеше най-отпред на опашката в сладкарницата и купи най-търсените стоки.

Когато съобщиха на господин Кларк, че Таунсенд е похарчил четири лири и десет пенса, възпитателят призна, че е озадачен, и реши да поговори с директора.

В събота следобед Кийт не отиде на хиподрума, а вместо това използва времето, за да отпечата сто страници от второто издание на рекламната си листовка, която разпространи в понеделник — не само сред съучениците си, но и в другите паралелки.

Във вторник сутринта, по време на урока по британска история 1815 — 1867 година, момчето изчисли на гърба на Указа за реформата от 1832 година, че с това темпо ще му трябват само три седмици, за да събере десетте лири, необходими му, за да изпита безотказната система на Джо Късметлията.

По време на урока по латински в сряда следобед обаче започна да се разклаща собствената му безотказна система. Директорът влезе без предупреждение в стаята и помоли Таунсенд незабавно да излезе заедно с него навън.

— И вземи ключа за шкафчето си — зловещо прибави той.

Докато мълчаливо крачеха по дългия сив коридор, господин Джесъп му подаде един лист хартия. Кийт проучи списъка, който можеше да изрецитира наизуст по-лесно, отколкото примерите в учебника по латински на Кенеди. „Ментови бонбони — 8 пенса, шоколад — 4 пенса, лимонада — 1 шилинг. Бъдете в съблекалнята пред шкафче — 19 в четвъртък точно в 5 часа. Нашият девиз е: «Първите получават първи».“