Джефри Арчър - Четвъртата власт

Сър Греъм никога не го обезкуражаваше и дори в събота следобед го водеше със себе си на хиподрума. Лейди Таунсенд не одобряваше тези занимания и настояваше малкият Кийт да ходи на черква на следващата сутрин. За нейно разочарование единственият им син бързо прояви предпочитание към букмейкъра, а не към свещеника.

Тя бе толкова твърдо решена да промени това положение, че предприе контранастъпление. Докато сър Греъм беше на продължителна командировка в Перт, лейди Таунсенд нае бавачка на име Флори, която имаше следното просто задължение: да стегне детето. Но Флори, петдесетинагодишна вдовица, не се оказа достоен съперник за Кийт, четиригодишен, и само след седмици вече му обещаваше да не съобщава на майка му, когато го водят на хиподрума. Когато в крайна сметка откри тази хитрост, лейди Таунсенд изчака съпругът й да замине на ежегодното си пътуване до Нова Зеландия и пусна обява на първа страница на лондонския „Таймс“. Три месеца по-късно госпожица Стедмън пристигна в Австралия и се яви на работа в Турак. Оказа се, че отговаря на всичките си препоръки.

Дъщеря на шотландски презвитериански свещеник, получила образование в „Сейнт Ленърдс“, Дъмфрис, тя знаеше точно какво се очаква от нея. Флори остана също толкова привързана към децата, колкото и те към нея, но госпожица Стедмън не изглеждаше привързана към нищо друго, освен към призванието си и изпълнението на онова, което смяташе за свой дълг.

Тя настояваше всеки, независимо от положението си, винаги да я нарича „госпожица Стедмън“ и не оставяше у никого дори капчица съмнение къде е мястото му на обществената стълбица. Шофьорът произнасяше думите с лек поклон, сър Греъм — с уважение.

От деня на пристигането си госпожица Стедмън организира детската стая по начин, който би впечатлил всеки офицер. Кийт опитваше какво ли не, от чар до цупене и плач, но скоро откри, че тя е неумолима. Баща му би могъл да му се притече на помощ, ако съпругата му не продължаваше да сипе похвали по адрес на госпожица Стедмън — особено по отношение на доблестните й усилия да научи младия господин на истински английски.

Кийт тръгна на училище на петгодишна възраст и в края на първата седмица се оплака на госпожица Стедмън, че никое от другите момчета не искало да си играе с него. Тя не сметна за свое задължение да съобщи на детето, че през годините баща му си е създал безброй врагове.

Втората седмица се оказа още по-тежка, защото Кийт беше подложен на постоянен тормоз от страна на едно момче, Дезмънд Мотсън, чийто баща неотдавна бе замесен в сензационна измама, дни наред останала на първа страница на „Мелбърн Куриер“. Мотсън бе пет сантиметра по-висок и три килограма по-тежък от Кийт.

Момчето често мислеше да сподели проблема с баща си. Но тъй като се виждаха само през уикендите, то се задоволяваше да отива в кабинета му в неделя сутрин и да слуша мнението му за броевете на „Куриер“ и „Газет“ от предишната седмица, както и сравнението им с вестниците на неговите конкуренти.

— „Милостив диктатор“. Слабо заглавие — заяви баща му една неделна утрин, загледан в първата страница на „Аделейд Газет“ от предишния ден. И няколко секунди след това прибави: — И още по-слаб материал. Нито един от тези хора не трябва повече да се допуска до първа страница.

— Но там е написано само едно име — възрази Кийт, който внимателно слушаше баща си.

Сър Греъм се подсмихна.

— Така е, момчето ми, но заглавието е било допуснато от заместник-редактора навярно дълго след като авторът се е прибрал вкъщи.

Кийт остана озадачен, докато баща му не му обясни, че заглавията могат да се променят само секунди преди вестникът да влезе в печатницата.

— Заглавието трябва да грабне вниманието на читателите, иначе изобщо няма да си направят труда да прочетат материала.

Сър Греъм прочете на глас статия за новия немски лидер. Кийт за пръв път чу името на Адолф Хитлер.

— Обаче снимката е адски добра — прибави баща му и посочи фотографията на дребен мъж с мустачки, високо вдигнал във въздуха дясната си ръка. — Никога не забравяй доброто старо клише, момчето ми: „Една снимка струва колкото хиляда думи“.

Разнесе се рязко почукване, което и двамата знаеха, че би могло да идва единствено от кокалчетата на госпожица Стедмън. Сър Греъм се съмняваше, че моментът на появата й всяка неделя се е променил с повече от няколко секунди от деня на пристигането й.

— Влез — с възможно най-строгия си глас каза той и се завъртя, за да намигне на сина си. Двамата мъже в семейство Таунсенд пазеха в тайна, че зад гърба й наричат госпожица Стедмън Групенфюрера.