— Възможно е — отвърна Таунсенд. — Но не могат да ми попречат да купя всички регионални издания на Армстронг — които по начало трябваше да са мои.
— Виж сега, те може и да се съгласят, но акционерите…
— На акционерите няма да им пука за четирийсетте и шест процента на Армстронг от акциите на „Ню Йорк Стар“.
— Малко е късно да мислиш за това — каза Спенсър. — Ти вече изгуби пълния контрол над вестника.
— Не още — възрази Кийт. — Ще подпиша окончателните документи чак другия понеделник.
— Ами „Ню Йорк Трибюн“? — попита Том. — Армстронг може да е мъртъв, но ти просто ще наследиш всичките му проблеми. Въпреки неговите твърдения вестникът продължава да губи над един милион седмично.
— Но положението ще се промени, ако направя онова, което Армстронг трябваше да направи още в самото начало — да спре вестника. По този начин ще имам монопол в града и никой няма да е състояние да го оспори.
— Но даже да се разбереш с британското правителство и Комисията по монополите и корпоративните сливания, какво те кара да смяташ, че бордът на „Армстронг Комюникейшънс“ ще се съгласи с плана ти?
— Защото не само ще възстановя загубите на пенсионния им фонд, но и ще им позволя да запазят контрола си върху „Ситизън“. И това няма да наруши закона, тъй като излишъкът в нашия фонд е предостатъчен, за да покрие липсите в техния.
— Все още смятам, че ще направят всичко възможно, за да ти попречат — каза Том.
— Не и когато „Глоуб“ всяка сутрин напомня на трийсет и петте хиляди бивши служители на „Ситизън“, че проблемът с пенсиите им има съвсем просто решение. След няколко дни ще започнат да демонстрират пред Армстронг Хаус с искане бордът да одобри сливането.
— Но само ако парламентът се съгласи. Лейбъристките депутати те мразят повече, отколкото мразеха Армстронг.
— Просто ще се погрижа тези депутати да получат купища писма от своите избиратели. Писма, които да им напомнят, че до изборите остават няколко месеца и че ако…
Кийт вдигна очи и видя застаналата на прага Елизабет Бересфорд. Гледаше го по същия начин както в деня, в който се бяха запознали.
— Господин Таунсенд — каза Елизабет, — преди по-малко от петнайсет минути двамата с вас сключихме споразумение и вие ми дадохте най-тържествена клетва. Или паметта ви изневерява?
Кийт се изчерви, после бавно се усмихна.
— Съжалявам, Елизабет — отвърна той. — Излъгах те.
$id = 7931
$source = Моята библиотека
Издание:
Джефри Арчър. Четвъртата власт
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2001
Редактор: Иван Тотоманов
Оформление на корицата: Петър Христов
ISBN: 954-585-068-X
Едмънд Бърк (1729 — 1797) — ирландски държавник, оратор и писател. — Б.пр.
Двадесет и шест (фр.). — Б.пр.
Двадесет и шест (фр.). — Б.пр.
Столица на щата Куинсланд, източна Австралия. — Б.пр.
Игра на думи: името на вестника (Truth) се превежда като „истина“. — Б.пр.
Бивша провинция в Източна Чехословакия. — Б.пр.
Еврейската Нова година. — Б.пр.
Церемония, на която тринайсетгодишните момчета се признават за възрастни членове на еврейската общност. — Б.пр.
Стара сребърна монета и монетна единица в Унгария. — Б.пр.
Хърбърт Хенри Аскуит (1852 — 1928) — британски държавник, премиер (1908 — 1916). — Б.пр.
Английски градове, в които се провеждат конни надбягвания. — Б.пр.
Доналд Джордж Брадмън (р. 1908) — прочут австралийски играч на крикет. — Б.пр.
Клемънт Ричард Атли (1883 — 1967) — британски премиер 1945 — 1951. Винсен Ориол (1884 — 1966) — председател на френския парламент 1945 — 1946, първи президент на Четвъртата република. — Б.пр.
Район в Източен Берлин, в който е имало затвор за нацистки военнопрестъпници. — Б.пр.
Улица в центъра на Лондон, на която се намират редакциите на много от английските вестници. — Б.пр.
Сър Робърт Гордън Мензис (1894 — 1978) — министър-председател на Австралия 1939 — 1941 и 1949 — 1966 година. — Б.пр.
Пристанище в Северна Франция, от което през 1940 година се евакуират съюзническите сили. — Б.пр.
Сър Клод Окинлек (1884 — 1981) — командващ операциите на съюзническите сили в Норвегия и С. Африка по време на Втората световна война (1940 — 1942). — Б.пр.
Читать дальше