Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Но след като всички други банки се съгласиха, Пиърсън определено не може…

— Може, разбира се. Спомнете си, че той е президент на малка банка в Охайо. Не е заинтересован от онова, с което са се съгласили други банки. И след лошата информация за вас във вестниците от последните няколко седмици в момента се интересува от едно-единствено нещо.

— И какво е то?

— Да се подсигури.

— Но нима не разбира, че ако не приеме плана, ще се откажат и всички останали банки?

— Да, разбира го, но когато му го заявих, само сви рамене и отвърна: „В такъв случай просто ще трябва да рискувам заедно с всички“.

Таунсенд понечи да изругае.

— Но все пак ми обеща нещо — прибави Елизабет.

— Какво?

— Че ще се обади веднага щом комисията вземе решение.

— Адски великодушно. И какво да направя, ако не се окаже благоприятно?

— Да дадете изявление за пресата, както се договорихме — каза тя.

На Таунсенд му се пригади.

След двайсет минути той тичешком излезе от терминала, качи се на очакващата го лимузина и набра номера на манхатънския си апартамент. Кейт сигурно стоеше до телефона, защото отговори незабавно.

— Някакви новини от Кливланд? — бе първият й въпрос.

— Да. Елизабет се срещнала с Пиърсън, но той още не бил взел решение — отвърна Таунсенд, докато автомобилът се вливаше в оживения трафик по Куинс Булевард.

— Какви са шансовете да продължи срока на заема?

— Вчера зададох на Елизабет същия въпрос и според нея са петдесет процента.

— Иска ми се Пиърсън най-после да сложи край на това мъчение.

— Още малко.

— Е, веднага щом научиш нещо, непременно ми позвъни.

— Разбира се, че първо ще се обадя на теб — отвърна той и затвори.

Докато пресичаха Куинсбъро Бридж, Таунсенд се обади на Том Спенсър. Адвокатът също не знаеше нищо.

— Госпожа Бересфорд първо ще съобщи на теб, естествено — каза той.

— Веднага щом науча решението на Пиърсън, трябва да се срещнем, за да обсъдим следващите си действия.

— Разбира се — отвърна Том. — Щом ми се обадиш, веднага идвам.

Шофьорът зави по Мадисън авеню и се престрои в дясното платно, преди да спре пред сградата на „Глобал Интернешънъл“. Той се изненада, когато господин Таунсенд се наведе напред и за пръв път от двайсет години му благодари. Но окончателно се шокира, когато отвори вратата и шефът му каза:

— Довиждане.

Председателят на „Глобал Интернешънъл“ бързо закрачи по тротоара и влезе в сградата. Запъти се право към асансьорите и се качи на първия, чиито врати се отвориха. Макар че във фоайето имаше много служители на компанията, нито един не се опита да го последва, освен пиколото, който пъхна специален ключ в ключалката до най-горния бутон. Вратите се затвориха и асансьорът започна да се издига към четирийсет и седмия етаж.

Когато стигнаха, Таунсенд излезе в застлания с дебел килим коридор. Момичето на рецепцията вдигна поглед и му се усмихна. Тъкмо се канеше да каже „Добро утро, господин Таунсенд“, когато забеляза навъсеното му лице и се отказа.

Кийт не забави крачка, докато влизаше през стъклените врати на кабинета си.

— Някакви съобщения? — попита той, докато минаваше покрай бюрото на секретарката.

Глоуб

5 ноември 1991

Издирване на изчезнал магнат

— Добро утро, господа — с висок, весел глас поздрави Армстронг, но в отговор получи само странно мърморене. Сър Пол Мейтланд леко му кимна, докато Дик заемаше свободното място от дясната му страна. Армстронг бавно плъзна поглед по масата. Отсъстваше само заместник-председателят.

— Тъй като пристигнаха всички, освен господин Уейкъм, който е предал извиненията си на секретаря на компанията — каза сър Пол и погледна джобния си часовник, — предлагам да започваме. Приемате ли протоколите от миналото заседание на борда за верни и абсолютно точни?

Кимнаха всички, освен Армстронг.

— Добре. Първа точка от дневния ред е въпросът, който подробно обсъдихме на неотдавнашното съвещание на финансовата комисия — продължи сър Пол, — а именно настоящото състояние на пенсионния фонд. Тогава господин Уейкъм положи всички усилия да ни информира, но се боя, че няколко въпроса все още остават без отговор. Стигнахме до заключението, че единствено генералният ни директор е способен да ни осведоми за онова, което става в Ню Йорк. С облекчение виждам, че той е намерил време да участва в заседанието, така че навярно би трябвало да започна като…

— Не, навярно аз би трябвало да започна — прекъсна го Армстронг, — като ви обясня защо не успях да присъствам на миналото заседание.