Джефри Арчър - Четвъртата власт

— И какво им отговорихте?

— Че приемам условията им. Проявиха достатъчно разум, за да разберат, че са сред последните в списъка на кредиторите, така че не им дадох възможност да се пазарят.

Този път той внимателно обмисли въпроса си.

— Какви са шансовете ми за оцеляване в момента?

— Все още не повече от петдесет процента — отвърна Елизабет. — На ваше място не бих залагала на това.

— Аз нямам какво да залагам — рече Таунсенд. — Взехте ми дори кредитните карти, забравихте ли?

Тя не отговори.

— Мога ли да направя нещо?

— Просто се погрижете, когато изнасяте заключителната си реч, ясно да заявите, че сте председател на борда на най-процъфтяващата медийна компания в света, а не че е възможно да остават само няколко часа до доброволната й ликвидация.

— И кога ще науча окончателно?

— По някое време утре, предполагам — каза Елизабет Бересфорд. — Ще ви се обадя веднага след срещата си с Остин Пиърсън. — И връзката прекъсна.

Рег го посрещна на летището и потегли в лапавицата към Лондон. Армстронг винаги се дразнеше, че е забранено вечер да използва хеликоптера си над града. Когато пристигна в Армстронг Хаус, се качи направо в мезонета, събуди готвача и му нареди да приготви вечеря. Взе си продължителен горещ душ и след половин час влезе в трапезарията по халат, захапал пура.

Поднесоха му голяма чиния с хайвер и Дик загреба първата хапка с пръсти още преди да е седнал. След като позасити глада си, постави куфарчето си на масата, извади един лист и започна да проучва дневния ред на утрешното заседание на борда, като продължаваше да яде хайвер и да пресушава чаша след чаша шампанско.

След няколко минути отмести листа, убеден, че ако успее да се справи с първа точка, ще може да даде убедителни отговори на всички въпроси, които му постави сър Пол.

Отиде в спалнята, легна си и запревключва от канал на канал в търсене на нещо, което да го разсее. Накрая го приспа стар филм на Лаурел и Харди.

Таунсенд взе речта си от масата, излезе от апартамента си, слезе с асансьора на първия етаж и се запъти към конгресния център.

Дълго преди да стигне до залата можеше да чуе гласовете на делегатите. Когато влезе, хилядата висши служители замълчаха и се изправиха. Той закрачи по централната пътека, качи се на трибуната и остави речта си на катедрата, после погледна надолу към публиката — едни от най-талантливите мъже и жени в медийния свят, някои от които бяха в компанията повече от трийсет години.

— Госпожи и господа, ще започна с това, че „Глобал“ никога не е бил в по-добра форма да посрещне предизвикателствата на двайсет и първи век. В момента контролираме четирийсет и една телевизионни и радиостанции, сто трийсет и седем вестника и двеста четирийсет и девет списания. И разбира се, неотдавна прибавихме диаманта в короната: „ТВ Нюз“, най-продаваното списание в света. С такъв актив „Глобал“ е най-мощната комуникационна империя на земята. Нашата задача е да останем световни лидери и аз виждам пред себе си хора, които всеотдайно служат на компанията. През следващите десет години… — Още четирийсет минути Таунсенд говори за бъдещето на корпорацията и ролите, която всички те ще играят в нея, като завърши с думите: — Тази година беше рекордна за „Глобал“. Когато догодина отново се срещнем, нека затрудним нашите критици, като се справим още по-добре.

Всички се изправиха и го аплодираха. Ала докато ръкоплясканията утихваха, той не можеше да не си спомни, че на следващата сутрин в Кливланд ще се проведе друга среща, на която ще се зададе един-единствен въпрос, който определено нямаше да бъде последван от аплодисменти.

Докато делегатите се разотиваха, Кийт обикаляше залата и с престорено бодър вид се сбогуваше с някои от най-висшите си служители. Надяваше се, че когато се върнат в родината си, няма да ги посрещнат журналисти от конкурентни вестници и да ги попитат защо компанията е обявила доброволна ликвидация. И всичко това само защото някакъв банкер от Охайо е казал: „Не, господин Таунсенд, искам петдесетте милиона да бъдат изплатени до края на работния ден. Иначе няма да имам друг избор, освен да предам въпроса в ръцете на министерството на правосъдието“.

Веднага щом успя да се измъкне, Кийт се върна в апартамента и си събра багажа. Откараха го на летището, където го очакваше самолетът. Дали утре щеше да пътува във втора класа? Нямаше представа колко го е изтощил семинарът, но минути след като закопча колана си, заспа дълбоко.