Джефри Арчър - Четвъртата власт

Сър Пол прехапа устни, скръсти ръце и впери поглед в свободния стол в отсрещния край на масата.

— Останах в Ню Йорк, господа — продължи Армстронг, — защото бях единственият човек, с когото бяха готови да преговарят печатарските профсъюзи — както, убеден съм, на миналото заседание на борда е потвърдил Питър Уейкъм. И не само че успях да постигна резултата, характеризиран от коментаторите като „чудо“ — сър Пол сведе очи към една уводна статия, отпечатана предната седмица в „Ню Йорк Трибюн“, в която наистина се използваше думата „чудо“, — но и сега мога да съобщя на борда още нещо, което помолих да ви предаде господин Уейкъм, а именно, че „Трибюн“ най-после изплува на повърхността и през последния месец осъществи печалби. — Някои от директорите, изглежда, просто не бяха в състояние да го погледнат. Лицата на онези, които го наблюдаваха, не изразяваха одобрение. — Навярно заслужавам известна похвала за това огромно постижение — каза Армстронг, — вместо постоянните критики от страна на председател, чиято представа за бизнес е да храни гъските на епсъмското езеро.

Сър Пол понечи да възрази, но Дик вдигна ръка и повиши глас.

— Позволете ми да довърша. — Председателят се намръщи и впери поглед право пред себе си.

— Що се отнася до пенсионния фонд, секретарят на компанията по-добре от мен би могъл да потвърди, че в тази сметка имаме значителен излишък, малка част от който използвах — напълно законно — за инвестиции в Съединените щати. За борда може би също ще е интересно да научи, че неотдавна проведох поверителни преговори с Кийт Таунсенд с оглед на закупуването на „Ню Йорк Стар“.

Повечето директори се смаяха от съобщението и този път всички го погледнаха.

— Не е тайна — продължи Армстронг, — че след авантюрата с „Мулти Медия“, за която плати три милиарда долара, Таунсенд е в сериозно финансово затруднение. Вероятно си спомняте, че миналата година препоръчах да не предлагаме за тази компания повече от един и половина милиарда долара. Преценката ми се оказа вярна. Сега съм в състояние да се възползвам от катастрофалната грешка на Таунсенд и да направя оферта за неговите акции от „Стар“, която само преди половин година нямаше да е възможна.

Вниманието на всички вече бе приковано към него.

— Този успех ще превърне „Армстронг Комюникейшънс“ в най-могъщата издателска империя на източното крайбрежие на Америка. — Дик замълча за миг за по-голям ефект. — Той също ще ни донесе по-големи печалби, отколкото получаваме във Великобритания.

Един-двама от присъстващите се усмихнаха, но не и председателят.

— Трябва ли да разбираме, че сделката с Таунсенд е сключена? — тихо попита той.

— Намира се в последната си фаза, господин председателю — отвърна Армстронг. — Но не бих си и помислил да ангажирам компанията с толкова важна покупка, без да получа разрешението на борда.

— И какво точно означава „последна фаза“? — попита сър Пол.

— Двамата с Таунсенд проведохме неофициална среща на неутрална територия в присъствието на нашите адвокати. Стигнахме до споразумение за сумата, приемлива за двете страни, така че сега остава само адвокатите да подготвят договорите за подпис.

— Значи все още няма нищо черно на бяло, така ли?

— Засега не — потвърди Армстронг. — Но съм убеден, че на следващото заседание на борда ще съм в състояние да представя за одобрение цялата необходима документация.

— Разбирам — сухо отвърна сър Пол и отвори папката, която лежеше пред него. — И все пак дали сега не бихме могли да се върнем на първа точка от дневния ред и в частност на настоящото състояние на пенсионния фонд. — Той замълча за момент и прибави: — От който неотдавна са били изтеглени над четиристотин и…

— И мога да ви уверя, че тези пари са добре инвестирани — за пореден път го прекъсна Армстронг.

— В какво, ако смея да попитам? — попита сър Пол.

— В момента не разполагам с точните подробности — отвърна Дик. — Но помолих нашите счетоводители в Ню Йорк да подготвят обширен доклад, така че членовете на борда да добият цялостна представа за положението преди следващото ни заседание.

— Много интересно — рече сър Пол. — Обаче снощи разговарях с нашия счетоводен отдел в Ню Йорк и там изобщо не разбраха за какво говоря.

— Защото за тази задача избрах малка група вътрешни хора и ги инструктирах да не разпространяват никаква информация с оглед на деликатността на някои сделки, по които работя в момента. Ето защо не мога да…