Джефри Арчър - Четвъртата власт

— По дяволите! — повиши глас сър Пол. — Аз съм председател на тази компания и имам право да бъда осведомяван за всяко важно решение, което може да се отрази на нейното бъдеще.

— Не и ако това излага на риск шансовете ми да сключа важна сделка.

— Аз не съм само гумен печат — каза ехидно сър Пол.

— Не съм казвал такова нещо, господин председателю. Но понякога решенията трябва да се взимат в моменти, в които вие отдавна сте в уютното си легло.

— Нямам нищо против да ме събудят — без да откъсва очи от него, отвърна сър Пол. — Като например снощи — от мосю Жак Лакроа от Женева, който ми се обажда, за да ми съобщи, че ако до края на днешния работен ден не бъде изплатен заемът от петдесет милиона долара, банката ще намери за нужно да предаде въпроса на своите адвокати.

Неколцина от директорите сведоха глави.

— И ще си получат парите — без дори да мигне, заяви Армстронг. — Уверявам ви.

— И откъде ще ги вземете този път? — попита сър Пол. — Защото дадох ясно нареждане, докато съм председател, от пенсионния фонд да не се тегли нито пенс. Нашите адвокати ме посъветваха, ако този чек за петдесет милиона долара бъде осребрен, всеки член на борда да подлежи на съдебно преследване.

— Става дума за елементарна грешка, допусната от младши чиновник в счетоводния отдел — отвърна Армстронг, — който е депозирал чека в друга банка. Беше уволнен още същия ден.

— Но мосю Лакроа ме информира, че лично сте представили чека и той е подписал разписка, която го доказва.

— Наистина ли смятате, че си губя времето в Ню Йорк, като обикалям по банките да разнасям чекове?

— Честно казано, нямам представа какво вършите в Ню Йорк — но трябва да отбележа, че обяснението, което даде на миналото заседание на борда Питър Уейкъм за това колко пари от пенсионния фонд са били внесени на сметки в „Банк ъв Ню Амстердам“ и „Манхатън Банк“, просто не беше правдоподобно.

— Какво искате да кажете? — извика Дик.

— Господин Армстронг, и на двама ни е известно, че „Манхатън“ е банка, която представлява печатарските профсъюзи в Ню Йорк, и че миналия месец „Банк ъв Ню Амстердам“ са получили инструкции от вас да купят наши акции за над седемдесет милиона долара — макар нашият главен счетоводител Марк Тенби да ви е напомнил, че закупуването на акции от някоя от собствените ни компании е в противоречие със закона.

— Изобщо не ми е казвал такова нещо! — изкрещя Армстронг.

— Навярно става въпрос за друга „елементарна грешка“ — рече сър Пол, — която несъмнено може да се поправи с уволнението на главния счетоводител.

— Това е нелепо — отвърна Дик. — „Банк ъв Ню Амстердам“ може да е купила онези акции за някой от своите клиенти.

— За съжаление не е така. — Председателят разтвори нова папка. — Главният дилър, който любезно прие да разговаря с мен, потвърди, че сте му дали ясни инструкции — той погледна към бележките си — да вдигне цената на акциите, защото не сте можели да си позволите повече да спада. Когато ви посочил последствията от такава постъпка, вие очевидно сте му отговорили… — сър Пол отново погледна записките си, — … „Не ми пука каква е цената“.

— Неговата дума срещу моята — каза Армстронг. — Ако продължи да го твърди, ще го дам под съд за клевета. — Той замълча за миг. — И в двете държави.

— Това може да се окаже неразумно — рече сър Пол, — защото всеки телефонен разговор с този отдел в „Банк ъв Ню Амстердам“ се записва и аз помолих да ми пратят разпечатка.

— В лъжа ли ме обвинявате? — извика Армстронг.

— Ако го направя — попита председателят, — ще ме дадете ли под съд за клевета?

Армстронг го зяпна смаяно.

— Виждам, че нямате намерение честно да отговорите на нито един от въпросите ми — продължи сър Пол. — Ето защо не ми остава друг избор, освен да подам оставка като председател на директорския борд.

— Не, не! — извикаха няколко приглушени гласа около масата.

Дик чак сега осъзна, че е надценил картите си. Ако сър Пол подадеше оставка, само след няколко дни целият свят щеше да научи за тежкото финансово състояние на компанията.

— Надявам се, че ще се съгласите да останете председател до годишното събрание на акционерите през април — тихо каза той, — за да можем поне да организираме спокойното предаване на поста.

— Боя се, че нещата вече стигнаха прекалено далеч — каза сър Пол и стана.

— Да ви умолявам ли искате?

— Не, господине. Вие сте също толкова способен на това, колкото и да казвате истината.