Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Не си ли чул за Армстронг?

— За Армстронг ли? Не. Какво е замислил сега? — без да обръща внимание на телефона, попита Таунсенд.

— Ало? — повтори Кейт. — Кой се обажда?

— Самоубил се е — отвърна Спенсър.

— Ти ли си, Кийт? — попита Кейт.

— Какво? — Таунсенд пусна слушалката върху вилката.

— Рибари открили трупа му край брега на Сардиния.

— Армстронг мъртъв? — Кийт погледна през прозореца и се замисли. После каза: — Да не повярва човек, че майка ми го надживя.

Том го изгледа неразбиращо.

— Просто не е в стила му. Винаги е вярвал, че ще надживее всичко и всички.

— Така или иначе, в Лондон цари истински хаос — каза адвокатът. — Изглежда, че безкрайният източник на средства на Армстронг е бил пенсионният фонд на компанията, който е използвал не само за да купува собствените си акции, но и за да плати на нюйоркските профсъюзи.

— Пенсионният фонд на компанията ли? — попита Таунсенд. — За какво говориш?

— Очевидно Армстронг е открил, че във фонда има повече пари от необходимото, затова е започнал да източва по няколко милиона, докато председателят не научил и не подал оставката си.

Кийт вдигна вътрешния телефон и натисна три цифри.

— Какво правиш? — попита Том.

— Шшт — допря показалец до устните си Таунсенд и когато му отговориха, попита: — Счетоводният отдел ли е?

— Да, господине — отвърна служител, който веднага позна австралийския акцент. — Аз съм Ханк Търнър, заместник главният счетоводител.

— Точно ти си човекът, който ми трябва, Ханк. Първо ми кажи, „Глобал“ има ли отделна сметка на пенсионния фонд?

— Да, разбира се, господине.

— И колко има в тази сметка?

И зачака отговора. Асансьорът на Елизабет Бересфорд вече беше стигнал обратно до деветия етаж, когато заместник главният счетоводител отвърна:

— В девет сутринта, господине, балансът на тази сметка беше седемстотин двайсет и три милиона долара.

— А каква сума изисква законът, за да изпълняваме задълженията си към пенсионния фонд?

— Малко над четиристотин милиона. Благодарение на добрата инвестиционна политика на нашия управител успяхме да изпреварим инфлацията.

— Значи имаме над триста милиона излишък, така ли?

— Точно така, господине, но законът изисква винаги да…

Таунсенд затвори, вдигна очи и видя ужасеното лице на адвоката си.

— Нали не мислиш да… — почна Том.

В същия момент госпожа Бересфорд влизаше при Хедър.

— Трябва спешно да видя господин Таунсенд — каза тя.

— Само не ми казвайте, че Пиърсън е променил решението си! — възкликна секретарката.

— Не, няма нищо общо с Пиърсън. Става въпрос за Ричард Армстронг.

— За Армстронг ли?

— Открили са трупа му в морето. Според първите получени съобщения се е самоубил.

— Боже! Влизайте, госпожо Бересфорд. В момента при него е Том Спенсър.

Том бе оставил вратата отворена и дори без да влиза, Елизабет можеше да чуе разгорещения спор. Когато се чуха думите „пенсионен фонд“, финансистката се закова на място и смаяно се заслуша в разговора между Таунсенд и неговия адвокат.

— Не, изслушай ме, Том — казваше Таунсенд. — Нямам намерение да нарушавам изискванията на закона.

— Надявам се, че ще оставиш на мен да преценя това — отвърна Спенсър.

— Да приемем, че по-късно днес върху акциите на „Армстронг Комюникейшънс“ бъде наложен запор.

— Основателно предположение — съгласи се Том.

— Следователно на този етап няма смисъл да ги купувам. В момента ни е известно само, че Армстронг е изчерпал пенсионния фонд, така че когато отново пуснат акциите на борсата, цената им със сигурност ще е адски ниска.

— Все още не виждам с какво ти помага това.

— Как с какво?! Също като някой древен кръстоносец, понесъл знамето на правдата, аз ще се появя на бял кон и ще спася компанията.

— И как ще го направиш?

— Просто като слея двете компании.

— Но те никога няма да се съгласят. На първо място, управителите на пенсионния фонд на „Ситизън“ не биха рискували да…

— Ще рискуват, щом установят, че излишъкът в нашия пенсионен фонд покрива загубите в техния. Това едновременно ще реши два проблема. Първо, няма да се наложи британското правителство да бърка в специалния си резервен фонд.

— И второ? — все още скептично попита Том.

— Второ, пенсионерите ще спят по-спокойно, ако знаят, че няма да прекарат остатъка от живота си в бедност.

— Но Комисията по монополите и корпоративните сливания няма да позволи да притежаваш двата най-големи таблоида във Великобритания.