Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Той прие! Той прие!

— Това означава ли, че най-после мога да ви поръчам нов смокинг?

— Дори пет, ако искаш — отвърна Кийт и я прегърна. — Но първо трябва да си получа кредитните карти.

Хедър се засмя и двамата заподскачаха из стаята. И не забелязаха появата на госпожа Бересфорд.

— Това да не е някаква култова практика, типична за отдалечените райони на Нова Зеландия? — попита Елизабет Бересфорд. — Или има по-просто обяснение, свързано с решение, взето от банкер в Средния запад?

Те спряха да подскачат и я погледнаха.

— Култова практика е — отвърна Таунсенд. — И вие сте нейният идол.

Елизабет Бересфорд се усмихна.

— Признателна съм ви — спокойно каза тя. — Хедър, мога ли да си кажа няколко думи с господин Таунсенд насаме?

— Разбира се — каза секретарката, усмихна се на Таунсенд и излезе.

Кийт прокара ръка през косата си, седна зад бюрото и се опита да възвърне самообладанието си.

— Сега ме изслушайте, господин Таунсенд, внимателно ме изслушайте — започна Елизабет. — Извадихте невероятен късмет. Бяхте на косъм да изгубите всичко.

— Знам — тихо отвърна Кийт.

— Искам да ми обещаете никога повече да не правите оферти. Никакви. Без първо да се посъветвате с банката — и под „банката“ имам предвид себе си.

— Заклевам ви се най-тържествено.

— Добре. Защото сега имате десет години, през които да консолидирате „Глобал“ и да я превърнете в една от най-консервативните и уважавани институции в медийния бизнес. Не забравяйте, че остава петият етап от първоначалното ни споразумение.

— Никога няма да го забравя — отвърна Таунсенд. — И ще съм ви вечно благодарен, Елизабет, не само за това, че спасихте компанията ми, но и живота ми.

— За мен беше удоволствие да ви помогна — каза госпожа Бересфорд, — но задачата ми няма да е приключена, докато дори кредиторите ви не започнат да смятат „Глобал“ за стабилна компания.

Той тържествено кимна. Елизабет отвори куфарчето си, извади няколко кредитни карти и му ги подаде.

— Благодаря ви.

По устните й се плъзна усмивка и тя му протегна ръка. Таунсенд я стисна.

— Надявам се, че скоро пак ще се срещнем — каза Кийт, докато я изпращаше до вратата.

— Дано грешите — отвърна Елизабет. — Втори път не бих желала да се подлагам на такова изпитание.

Когато излязоха в офиса на Хедър, финансистката се обърна към него. Таунсенд за миг си помисли дали да не я целуне по бузата, но се отказа и просто остана на прага, докато госпожа Бересфорд по същия официален начин се сбогуваше със секретарката му. После тя погледна Кийт, кимна и си тръгна.

— Каква жена — без да откъсва очи от затворената врата, рече той.

— Наистина е страхотна — замислено отвърна Хедър. — И дори ме научи на едно-две неща за вас.

Таунсенд тъкмо се канеше да попита какви, когато секретарката прибави:

— Да ви свържа ли с Белия дом?

— Да, незабавно. Съвсем забравих. Когато свърша, искам да се чуя с Кейт.

Докато той се връщаше в кабинета си, Елизабет стоеше в коридора и чакаше един от шестте асансьора. Бързаше за банката, за да разчисти бюрото си — през последния месец не бе прекарала нито един уикенд в дома си и беше обещала на мъжа си да се прибере навреме, за да гледа изпълнението на дъщеря им на училищното празненство. Докато натискаше бутона за първия етаж, в отсрещния край на коридора пристигна друг асансьор, ала тя вече не можеше да види човека, който изскочи от него и се затича към кабинета на Таунсенд.

Асансьорът спря на четирийсет и първия етаж. Влязоха трима млади мъже, които продължиха оживения си разговор, сякаш Елизабет я нямаше. Когато единият спомена името на Армстронг, тя внимателно се заслуша. Не можеше да повярва. На всеки следващ етаж се качваха нови хора и попълваха информацията й.

Задъханият Том се втурна в кабинета на Хедър и викна:

— Той тук ли е?

— Да, господин Спенсър. Току-що разговаря с президента. Влизайте.

Адвокатът погледна към кабинета и отвори вратата точно в момента, в който Кийт набираше някакъв номер на директния си телефон.

— Чу ли новината? — попита той.

— Да — каза Таунсенд. — Тъкмо звънях на Кейт, за да й съобщя, че Пиърсън се съгласи да удължи срока на заема.

— Радвам се да го чуя. Но това не е новина, това е история — рече Том и се стовари на стола, само преди минути освободен от Елизабет Бересфорд.

— Какво искаш да кажеш? Самият аз току-що научих.

В слушалката се чу глас:

— Кейт Таунсенд слуша. Ало?