Джефри Арчър - Четвъртата власт

Армстронг силно дръпна от пурата си и изрече следващите си, многократно репетирани думи:

— Все още ли имаш достатъчно време да следиш успехите ми?

— Повече от достатъчно — отвърна Кийт.

— Уверявам те — каза Армстронг, — че по това време догодина „Трибюн“ ще е изпреварил „Стар“.

Беше ред на Ръсел да повдигне вежди.

— Е, пак ще говорим на следващата годишна вечеря на банкерите — рече Таунсенд. — Дотогава всичко би трябвало да се изясни.

— Докато контролирам сто процента от „Трибюн“ и четирийсет и шест процента от „Стар“, аз така или иначе ще спечеля — заяви Армстронг.

Елизабет се намръщи.

— Всъщност, ако „Мулти Медия“ струва три милиарда долара — продължи Дик, — моите акции от „Стар“ трябва да струват поне сто милиона.

— В такъв случай — прекалено бързо отвърна Таунсенд, — моите трябва да струват много повече.

— Тогава навярно е дошло времето един от двама ни да изкупи акциите на другия.

Ръсел и Елизабет се спогледаха.

— Какво искаш да кажеш? — попита Кийт.

— С радост ще пожертвам своите четирийсет и шест процента от „Стар“ за… да речем, сто милиона.

Елизабет се зачуди как ли би отвърнал на такова предложение Таунсенд, ако тя не присъстваше на разговора.

— Предложението не ме интересува — рече той. — Но ще ти кажа какво ще направя. Ако смяташ, че акциите ти струват сто милиона, ще ти дам моите за абсолютно същата сума. Не бих могъл да ти направя по-добра оферта.

Трима души се опитваха да не премигват, докато чакаха реакцията на Армстронг. Той дълбоко си пое дъх, наведе се над масата и угаси пурата си в десерта на Елизабет.

— Не — накрая отвърна Дик, запали нова пура и изпусна няколко кълба дим преди да прибави: — Просто ще изчакам да пуснеш акциите си на борсата, защото тогава ще мога да ги купя на една трета от тази цена. Така ще контролирам и двата таблоида в града и няма съмнение кой от тях ще закрия първи. — Армстронг се засмя и за пръв път се обърна към адвоката си. — Хайде, Ръсел, време е да си вървим.

Таунсенд остана на мястото си. Едва успяваше да се овладее.

— Съобщи ми, ако промениш решението си — високо каза Дик, докато тръгваше към изхода. И в момента, в който се увери, че никой не може да го чуе, каза на Кричли: — Толкова я е закъсал, че се опита да ми пробута своите акции.

— Така изглежда — съгласи се Ръсел. — Трябва да призная, че никой не го очакваше.

— Имам ли някакъв шанс да продам акциите си от „Стар“?

— Не особено голям. След този разговор скоро всички в града ще знаят, че Таунсенд продава. Тогава другите потенциални купувачи ще решат, че и двамата се опитвате да се избавите от акциите си преди цената им да е паднала.

— А колко смяташ, че ще получа, ако пусна акциите си на борсата?

— Ако ги предложиш накуп, всички ще си помислят, че се мъчиш да смъкнеш цената им, и в такъв случай ще имаш късмет, ако получиш двайсет милиона. За успешна продажба трябва да има сигурен купувач и неохотен продавач. В момента, изглежда, има само двама отчаяни продавачи.

— Остава ли ми друг избор? — докато се приближаваха към лимузината, попита Армстронг.

— Не му остава никакъв избор — каза Елизабет Бересфорд. — Ще се наложи да намеря друг човек, който е готов да купи акциите ви от „Стар“, при това за предпочитане преди Армстронг да се избави от своите.

— Защо да го прави? — попита Таунсенд.

— Защото имам чувството, че господин Армстронг е в още по-затруднено положение от вас.

— Какво ви кара да смятате така?

— Изобщо не го изпуснах от поглед. След края на речите той веднага се запъти към нашата маса.

— Какво доказва това?

— Че е мислил за едно-единствено нещо — отвърна Елизабет. — Да ви продаде акциите си от „Стар“.

На устните на Таунсенд плъзна лека усмивка.

— Тогава защо не ги купим? — попита той. — Ако получа неговия дял, бих могъл да…

— Господин Таунсенд, дори не си и помисляйте за това.

Файненшъл Таймс

1 ноември 1991

Акциите на издателски групи падат главоломно

Когато Таунсенд се качи на самолета за Хонолулу, Елизабет Бересфорд вече наполовина беше прекосила Атлантика. През последните три седмици тя го бе подложила на най-тежкия изпит през целия му живот — и също като на всички изпити, щеше да мине известно време преди той да научи резултатите.

Госпожа Бересфорд проучи всеки аспект от всяка сделка, в която някога беше участвал. Вече знаеше за него повече от майка му, жена му, децата му и данъчните власти, взети заедно. Всъщност Таунсенд се чудеше дали е останало нещо, което не й е известно — освен за забавленията му в училищния павилион с дъщерята на директора. И ако бе плащал за тях, тя несъмнено щеше да настоява да й разкаже всичко с най-малки подробности.