Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Не оспорвам този факт — отвърна Лакроа. — Обаждам се, за да ти съобщя, че днес го върнаха в банката с надпис „Невалиден“.

— Трябва да има някаква грешка — каза Армстронг. — В сметката има повече от достатъчно, за да покрие въпросната сума.

— Възможно е. Но въпреки това някой отказва да ни я преведе, а по обичайните канали стана ясно, че в бъдеще няма да осребряват никакви чекове от тази сметка.

— Веднага ще им позвъня — рече Армстронг — и ще ти се обадя.

— Ще съм ти много задължен — отвърна Лакроа.

Армстронг затвори и забеляза, че лампичката на телефона премигва. Спомни си, че на втора линия го чака Уейкъм, и отново вдигна слушалката.

— Питър, какво става, по дяволите?

— И аз не съм съвсем сигурен — призна Уейкъм. — Късно снощи вкъщи дойдоха Пол Мейтланд и Ерик Чапмън и ме попитаха дали съм подписвал чекове на сметката на пенсионния фонд. Отговорих им точно каквото ти ми поръча, но останах с впечатлението, че Мейтланд е дал заповед да не осребряват чекове с моя подпис.

— За какви се мислят, по дяволите? — извика Армстронг. — Компанията е моя и ще правя каквото намеря за нужно.

— Сър Пол твърди, че миналата седмица постоянно се опитвал да влезе във връзка с теб, но ти не си пожелал да му се обадиш. На последното съвещание на финансовата комисия той заяви, че ако не присъстваш на заседанието на борда идващия месец, нямало да има друг избор, освен да подаде оставка.

— Да се маха — на кой му пука? Мога да назнача на негово място когото поискам.

— Можеш, разбира се — съгласи се Питър. — Но неговата секретарка ми каза, че през последните няколко дни той подготвял изявление за пресата във връзка с оставката си.

— И какво от това? — попита Армстронг. — Никой няма да си направи труда да го прочете.

— Не съм толкова сигурен.

— Какво искаш да кажеш?

— След като секретарката му си тръгна тази вечер, аз останах и успях да отворя изявлението на нейния компютър.

— И какво пише?

— Освен всичко останало, че щял да помоли Комисията по ценните книжа и валутата да наложи запор върху нашите акции, докато не бъдело проведено пълно разследване.

— Той няма право! — изкрещя Армстронг. — Трябва да получи разрешение от директорския борд.

— Струва ми се, че възнамерява да поиска такова разрешение на следващото заседание на борда — отвърна Питър.

— Тогава му дай да разбере, че ще присъствам на заседанието — изрева Армстронг, — и че единственото ни изявление за пресата ще се отнася за причините, поради които се налага сър Пол Мейтланд да бъде заменен като председател на борда.

— Може би ще е най-добре ти лично да му го кажеш — тихо рече Питър. — Аз само ще му съобщя, че възнамеряваш да присъстваш на заседанието.

— Съобщи му каквото искаш, по дяволите! Но се погрижи да не дава никакви изявления, докато в края на месеца не се върна.

— Ще направя всичко възможно, Дик, но… — В слушалката се разнесе изщракване.

Армстронг се опита да се съсредоточи. Сър Пол можеше да почака. Първо трябваше да намери петдесет милиона преди Жак Лакроа да разкрие тайната му на целия свят. Въпреки всичките му усилия „Трибюн“ продължаваше да потъва. Дори след второто споразумение с профсъюзите компанията търпеше катастрофални загуби. Вече бе изтеглил над 300 000 долара от пенсионния фонд без знанието на борда, за да успокои профсъюзите и да задържи сравнително стабилни цените на акциите, като купува огромни количества от тях. Но ако през следващите няколко дни не успееше да върне парите на швейцарците, на борсата щеше да последва нов срив и този път той нямаше да разполага с източник на средства, за да закрепи положението.

В момента в Москва минаваше шест часа. Ала той подозираше, че човекът, с когото трябваше да разговаря, все още е в службата си. Вдигна слушалката и помоли секретарката да го свърже с руската столица.

Никой не се беше зарадвал повече от него, когато назначиха маршал Тюлпанов за шеф на КГБ. Оттогава няколко пъти бе ходил в Москва и беше сключил големи договори с различни източноевропейски страни. Но в последно време бе установил, че Тюлпанов вече не се отзовава с такава готовност.

Докато чакаше да го свържат, Армстронг започна да се поти. Преди години често се беше срещал с Михаил Горбачов, който, изглежда, с радост приемаше идеите му. Но после на власт дойде Борис Елцин. Тюлпанов го запозна с новия президент, но Армстронг остана с впечатлението, че нито един от двамата не го смята за важна фигура.