Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Добър ден — протегна ръка тя. — Аз съм Елизабет Бересфорд.

— Кийт Таунсенд — представи се той. — А това е моят адвокат Том Спенсър.

— Ще ви оставя — каза Дейвид Гренвил. — Но на тръгване се отбий в кабинета ми, Кийт. — Той замълча за миг. — Ако все още приемаш условията ни.

— Благодаря ти — отвърна Таунсенд.

Директорът излезе и тихо затвори вратата.

— Моля, седнете. — Госпожа Бересфорд ги настани на удобни столове срещу бюрото си, на което имаше поне петнайсет папки. — Кафе?

— Не, благодаря — отвърна Кийт. Нямаше търпение да свършат. Том също поклати глава.

— Аз лекувам компании — започна госпожа Бересфорд — и моята задача, господин Таунсенд, е просто да спася „Глобал Корпорейшън“ от преждевременна смърт. — Тя се отпусна назад и сключи пръсти. — Като всеки лекар, който е открил тумор, първата ми цел е да установя дали е злокачествен, или доброкачествен. Още в самото начало ще ви кажа, че успявам в един от всеки четири такива случая. Трябва да прибавя, че досега не съм имала по-трудна задача.

— Благодаря, госпожо Бересфорд — отвърна Таунсенд. — Много ме успокоихте.

Без да проявява външна реакция, тя се наведе напред и разтвори една от папките.

— Макар че сутринта няколко часа преглеждах баланса ви и въпреки допълнителните проучвания, проведени от блестящия ми екип, все още не съм в състояние да съдя дали преценката на „Файненшъл Таймс“ за състоянието на вашата компания е вярна, господин Таунсенд. Вестникът се е задоволил с обоснованото предположение, че вашите дългове надвишават активите ви. Докато аз трябва да съм много по-точна. Задачата ми се усложнява от няколко външни фактора. Първо, след като прегледах документацията ви, за мен е ясно, че страдате от заболяване, характерно за хората, издигнали се сами — когато сключвате сделка, вие се омайвате от далечния хоризонт и оставяте други да се чудят как да стигнете дотам.

Том се опита да не се усмихне.

— Второ, изглежда, сте допуснали класическата грешка, която японците толкова точно наричат „принцип на Архимед“ — а именно, че последната ви сделка често е по-голяма от сбора на всички досегашни, взети заедно. По-конкретно, вие сте взели три милиарда долара от редица банки и финансови институции, за да купите „Мулти Медия“, без дори да помислите дали групата ви е в състояние да осигури парите, необходими за покриване на такъв огромен заем. Не мога да повярвам, че за тази сделка сте поискали професионален съвет.

— Поисках професионален съвет — отвърна Таунсенд. — И господин Спенсър се опита да ме разубеди. — Той се обърна към адвоката си, който безизразно отвърна на погледа му.

— Разбирам — каза госпожа Бересфорд. — Ако не успея да ви помогна, причината за провала ви ще е вашата безразсъдна хазартна природа. След като нощес прочетох тези папки, стигнах до заключението, че през годините сте оцелявали само защото сте печелили повече, отколкото сте губили, и вашите банкери са запазвали доверието си във вас, понякога въпреки здравия си разум.

— Ще ни съобщите ли нещо обнадеждаващо? — попита Таунсенд.

Тя не обърна внимание на въпроса му.

— Първата ми задача е най-подробно да прегледам документацията ви, да проуча всяка една от компаниите ви и нейните ангажименти — независимо от размерите, страната и валутата — и да се опитам да схвана цялостната картина. Ако заключа, че „Глобал Корпорейшън“ е неплатежоспособна в юридическия смисъл на термина, ще премина към втория етап. Той несъмнено ще изисква да продадете част от най-ценните активи на компанията, към много от които, убедена съм, изпитвате лична привързаност.

Таунсенд дори не искаше и да мисли какви ценности има предвид госпожа Бересфорд. Просто седеше на стола и слушаше диагнозата.

— Даже да приемем, че успешно завършим този процес, като допълнителна гаранция ще трябва да подготвите публично изявление, в което да обясните защо „Глобал Корпорейшън“ се самоликвидира. Ако се наложи, аз незабавно ще го пратя на „Ройтерс“.

Таунсенд мъчително преглътна.

— Но ако тази стъпка се окаже излишна и ние все още работим заедно, ще премина към третия етап. Ще посетя всяка банка и финансова институция, към която имате ангажименти, и ще се опитам да ги убедя да ви дадат още малко време да изплатите заемите си. Но трябва да отбележа, че ако бях на тяхно място, аз нямаше да се съглася.

Госпожа Бересфорд замълча, после разтвори друга папка.

— Изглежда… изглежда, че ще се наложи да посетя трийсет и седем банки и единайсет други финансови институции на четири континента. Тази сутрин вече влязох във връзка с повечето от тях. Надявам се, че ще успея да ги накарам да изчакат достатъчно, за да получа представа за всичко това. — Елизабет Бересфорд посочи папките на бюрото си. — Ако по някакво чудо успешно завършим трите етапа, последната ми задача — която е и най-трудната — ще е да убедя същите тези банки, че ще получите финансова възможност да осигурите дългосрочното оцеляване на компанията. Няма да го постигна, ако с независими ревизорски отчети не им докажа, че заемите им са гарантирани с реални активи и приходи. Няма да ви изненадам като кажа, че самата аз все още не съм убедена в това. И нито за миг не си въобразявайте, че можете да се успокоите, ако имате щастието да достигнете четвъртия етап. Нищо подобно, защото тогава ще ви бъдат съобщени подробностите за петия.