Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Мисля, че незабавно трябва да се срещнем — каза Чапмън.

— Заради статията във „Файненшъл Таймс“ ли? — попита сър Пол.

— Не, заради нещо много по-опасно. Предпочитам да не го обсъждаме по телефона.

— Разбирам — отвърна сър Пол. — Да повикам ли и Питър Уейкъм?

— Не, ако искаш разговорът ни да остане поверителен.

— Имаш право — съгласи се сър Пол. — Къде ще се срещнем?

— Мога веднага да тръгна за Епсъм. Ще пристигна след около час.

Докато влакът пътуваше за Ню Йорк, Том Спенсър разсеяно прегледа първата половина от статията и се съсредоточи едва когато стигна до думите:

Кийт Таунсенд допусна грешката да поиска нещо толкова силно, че забрави основните правила за сключване на сделка.

Всеки ученик знае, че ако се надяваш да размениш счупена играчка за пакет бисквити, не само не трябва да премигваш, но и трябва да чакаш другия пръв да направи предложение. Ала, изглежда, Таунсенд е бил толкова решен да купи „Мулти Медия“, че изобщо не е престанал да премигва и без да пита за колко би желал да продаде компанията си Хенри Синклер, сам е предложил 3 милиарда долара. После е задълбочил проблемите си, като се е съгласил да плати в брой.

Също както печатарските профсъюзи в Ню Йорк наричат господин Армстронг „Дядо Коледа“, господин Синклер трябва да си е помислил, че тази година Коледа е подранила — особено когато е публична тайна, че почти е сключил сделка с Армстронг за 2 милиарда долара и че дори тази цена се смята за прекалено висока.

След като уговорил условията, господин Таунсенд установил, че за трийсет дни е изключително трудно да събере парите. И макар все пак да успя, невероятно високите лихви могат да се окажат гибелни за „Глобал Интернешънъл“. Господин Таунсенд е рискувал през целия си живот. С тази сделка обаче доказа, че е готов да заложи всичко на едно хвърляне на зара.

След като вчера „Глобал“ съобщиха шестмесечните си прогнози, акциите им паднаха с още осем пенса, за да стигнат до 3,19 лири.

Освен проблемите, с които в момента се сблъскват, двамата медийни магнати ще бъдат особено засегнати от стабилното покачване на цената на хартията и спадането на долара спрямо лирата. Ако комбинацията от тези тенденции се запази, ресурсите им ще се изчерпат окончателно.

Сега бъдещето на двете компании лежи в ръцете на техните банкери, които трябва да се чудят — подобно на някои кредитори на страна от Третия свят — дали ще получат поне лихвите си, ако не дългосрочните си заеми. Алтернативата е да ограничат загубите си и да се съгласят да участват в най-голямата разпродажба в световната история. Ако дори само една банка прекъсне веригата от заеми, ще се сгромоляса цялата сграда.

Когато влакът спря на Гранд Сентръл Стейшън, Том скочи на перона пръв, втурна се към най-близката телефонна кабина и набра номера на Таунсенд. Хедър незабавно го свърза. Този път Кийт внимателно изслуша съвета на адвоката си.

Армстронг прочете статията и нареди на секретарката си, ако от Лондон го потърси сър Пол Мейтланд, да отговори, че го няма. Едва затвори слушалката, когато телефонът иззвъня.

— Господин Армстронг, търси ви главният дилър на „Банк ъв Ню Амстердам“. Трябвало спешно да разговаря с вас.

— Свържи ме — отвърна Дик.

— Борсата е наводнена с предложения за продажба на акции на „Армстронг Комюникейшънс“ — осведоми го дилърът. — Цената вече е под два долара и трийсет и един цент и се чудех дали нямате някакви нареждания.

— Продължавай да купуваш — без колебание каза Армстронг.

Последва мълчание.

— Трябва да отбележа, че всеки път, щом акциите паднат с един цент, губите по седемстотин хиляди долара — отвърна главният дилър, след като провери колко акции е продал сутринта.

— Не ми пука каква е цената — заяви Армстронг. — В момента се налага. Щом пазарът се успокои, можеш да продадеш акциите и постепенно да възстановиш загубите.

— Но ако продължат да падат въпреки…

— Просто продължавай да купуваш — прекъсна го Дик. — Положението все някога ще се промени. — Той затвори и втренчи поглед в собствената си снимка на първа страница на „Файненшъл Таймс“. Не беше ласкателна.

В момента, в който прочете статията, Таунсенд послуша съвета на Том и се обади на банкерите си преди те да са го потърсили. Генералният директор на банката Дейвид Гренвил потвърди, че сутринта акциите на „Глобал“ отново са паднали, след което предложи да се видят колкото се може по-скоро и Кийт се съгласи да отмени следобедните си ангажименти, за да се срещнат в два часа.