Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Щом казваш, шефе. Да отпечатам ли подробностите на споразумението.

— Не, не си прави труда. Условията са толкова сложни, че даже читателите на „Уолстрийт Джърнъл“ не биха могли да ги разберат. Във всеки случай няма смисъл да посрамваме профсъюзите — прибави той и затвори.

— Добра работа, Дик — каза Питър. — Изобщо не съм се съмнявал, че в крайна сметка ще победиш.

— На известна цена — докато отваряше горното чекмедже на бюрото си, рече Армстронг.

— Всъщност не, Дик. О’Райли се огъна в момента, в който го заплаши, че ще спреш вестника. Ти блестящо се справи с него.

— Питър, трябват ми няколко подписани чека. И тъй като в момента ти си единственият друг директор в Ню Йорк…

— Разбира се — отвърна Уейкъм. — С удоволствие.

Армстронг постави чековата книжка от пенсионния фонд на бюрото си и я разтвори.

— Кога се връщаш в Лондон? — попита той и му даде знак да седне на неговия стол.

— С утрешния „Конкорд“ — усмихна се Питър.

— Тогава ще трябва да обясниш на сър Пол защо, колкото и да ми се иска, не мога да присъствам на заседанието на борда в сряда. Просто му кажи, че най-после съм уговорил чудесни условия с профсъюзите и че до следващото заседание ще сме в състояние да отчетем печалби. — Той сложи ръка на рамото му.

— С удоволствие, Дик — отвърна Уейкъм. — Колко чека да подпиша?

— Ами, щом си започнал, можеш да подпишеш всички.

— Цялата книжка ли? — неспокойно се размърда Питър.

— Да. — Армстронг му подаде писалката си. — При мен ще са на сигурно място. В крайна сметка, докато не съм ги подписал и аз, нито един няма да бъде осребрен.

Питър нервно се усмихна и развъртя капачката на писалката. Поколеба се, но само докато не усети, че пръстите на Дик се впиват в рамото му.

— Постът ти на заместник-председател трябва да се препотвърди след няколко седмици, нали? — попита Армстронг.

Питър подписа първите три чека.

— А и Пол Мейтланд няма да е вечен, нали знаеш. Накрая все някой трябва да заеме неговото място.

Питър продължи да подписва.

Дейли Експрес

8 февруари 1991

Кабинетът оцелява от бомба на ИРА, избухнала в градина на Даунинг стрийт

„Отхапали са повече, отколкото могат да сдъвчат“ — гласеше заглавието на статията във „Файненшъл Таймс“. Сър Пол Мейтланд, който седеше пред камината в епсъмския си дом, и Том Спенсър, който се прибираше с влак от Гринидж, Кънектикът, четяха статията за втори път, макар че само половината от съдържанието й представляваше интерес за тях.

Медийните магнати Кийт Таунсенд и Ричард Армстронг, изглежда, са допуснали класическата грешка — заемите им значително да надвишат възможностите им. Двамата очевидно са обречени да се превърнат в класически примери за бъдещите поколения студенти в Харвардското бизнес училище.

Специалистите винаги са били единодушни, че Армстронг отначало като че ли постигна успех, когато купи „Ню Йорк Таймс“ само за двайсет и пет цента, докато всички задължения на вестника останаха за бившите му собственици. Успехът можеше да се превърне в триумф, стига да беше изпълнил заплахата си след месец и половина да спре вестника, ако профсъюзите не подпишат взаимно споразумение. Но той не го направи и задълбочи грешката си, като даде толкова щедро обезщетение, че профсъюзите престанаха да го наричат „капитан Дик“ и го прекръстиха на „Дядо Коледа“.

Въпреки това споразумение вестникът продължи да губи над един милион долара седмично, макар да се смята за неизбежно сключването на договор за нови обезщетения и преждевременно пенсиониране.

Но след като лихвите продължават да се трупат, скоро печалбите на „Ситизън“ и останалите вестници на „Армстронг Комюникейшънс“ вече няма да са в състояние да покриват загубите в Америка.

Г-н Армстронг все още не е информирал своите акционери как възнамерява да финансира второто си споразумение за 320 милиона долара с нюйоркските профсъюзи на печатарските работници. Единственото му изявление по този въпрос може да се открие в „Трибюн“: „След като профсъюзите приеха второто споразумение за обезщетение, няма причина «Трибюн» да не започне да носи печалби“.

Ню Йорк скептично прие това твърдение и вчера акциите на „Армстронг Комюникейшънс“ паднаха с още девет пенса, за да стигнат до 2,42 лири.

Кийт Таунсенд допусна грешката…

Телефонът иззвъня и сър Пол остави вестника, изправи се и отиде в кабинета да отговори. Когато чу гласа на Ерик Чапмън, го помоли да изчака, за да затвори вратата. Това не се налагаше, тъй като в момента в къщата нямаше никой друг, ала когато четири години си бил британски посланик в Пекин, някои навици умират трудно.