Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Но в момента ти си имаш достатъчно проблеми и без да мислиш за ново разширяване — каза Том. — Едва успя да се възстановиш от стачката на „Ню Йорк Стар“, а и не забравяй, че банката ти препоръчва период на консолидация.

— Знаеш какво е мнението ми за банкерите — рече Таунсенд. — Сега „Глоуб“, „Стар“ и всичките ми австралийски вестници са на печалба и навярно никога друг път няма да имам такава възможност. За разлика от банката, ти поне го разбираш, Том.

Спенсър дълго не отговори. Възхищаваше се на енергията и изобретателността на Таунсенд, но „Мулти Медия“ засенчваше всичко, с което си бяха имали работа. И колкото и да се опитваше, просто не можеше да върже цифрите.

— Виждам един-единствен начин — каза той накрая.

— Какъв?

— Да му предложим преференциални акции — наши акции в замяна на неговите.

— Но това е преливане от пусто в празно. Той никога няма да се съгласи, особено ако Армстронг вече му е предложил два милиарда в брой.

— Бог знае откъде ще ги намери — отвърна Том. — Какво ще кажеш да си поприказвам с техните адвокати и да проверя дали Армстронг действително му е направил такава оферта?

— Не. Така няма да стане. Не забравяй, че Синклер е едноличен собственик на компанията, така че е по-разумно да се обърнем направо към него. Така би постъпил Армстронг.

— Но това не е в твоя стил.

— Знам. Но напоследък все по-рядко сключвам сделки с хора, които притежават всички акции от компаниите си.

Спенсър сви рамене.

— Е, какво ти е известно за Синклер?

— Той е на седемдесет — отвърна Таунсенд — и тъкмо затова се пенсионира. През живота си е изградил най-преуспяващата частна медийна корпорация в света. Неговият приятел Никсън го прати посланик във Великобритания. През свободното си време събира една от най-богатите частни колекции от платна на импресионисти. Освен това е председател на благотворителна фондация, която насочва усилията си към областта на образованието. И кой знае как намира време и за голф.

— Чудесно. А какво смяташ, че знае за теб Синклер?

— Че по рождение съм австралиец, управлявам втората по големина медийна компания в света, предпочитам Нолън пред Реноар и не играя голф.

— И как възнамеряваш да действаш?

— Без никакви глупости: лично ще му се обадя и ще му направя оферта. Така поне няма години наред да се чудя дали съм можел да успея. — Таунсенд погледна адвоката си, но Том не отговори.

Кийт вдигна слушалката.

— Хедър, свържи ме с централата на „Мулти Медия“ в Колорадо.

— Наистина ли смяташ, че Армстронг му е предложил два милиарда? — попита Спенсър.

Таунсенд се замисли.

— Да.

— Но откъде ще намери такава сума?

— Предполагам, от същото място, откъдето е намерил и парите, за да плати на профсъюзите.

— И колко възнамеряваш да предложиш?

Преди да успее да отговори, телефонът на бюрото иззвъня.

— „Мулти Медия“ ли е?

— Да, господине — отвърна южняшки глас.

— Казвам се Кийт Таунсенд — представи се той. — Бих желал да разговарям с господин Синклер.

— Посланик Синклер познава ли ви, господине?

— Надявам се — отвърна Таунсенд. — Иначе просто си губя времето.

— Ще ви свържа с кабинета му.

Кийт даде знак на адвоката си да вдигне втората слушалка.

— Кабинетът на посланик Синклер — разнесе се друг глас с южняшки акцент.

— Тук е Кийт Таунсенд. Бих ли могъл да поговоря с господин Синклер?

— След двайсет минути господин посланикът тръгва за ежеседмичната си игра на голф, господин Таунсенд.

Том затисна слушалката с длан и прошепна:

— Обръщай се към него с „господин посланик“. Явно всички го наричат така.

Кийт кимна.

— Добро утро, господин Таунсенд. Хенри Синклер слуша. С какво мога да ви помогна?

— Добро утро, господин посланик — като се мъчеше да запази спокойствие, отвърна Таунсенд. — Исках лично да поговоря с вас, за да не губим излишно време чрез адвокати.

— Да не споменавам излишните разходи — прибави Синклер. — За какво искате да разговаряме, господин Таунсенд?

За миг Таунсенд съжали, че не е обсъдил по-подробно тактиката си с Том.

— Бих искал да ви направя оферта за „Мулти Медия“ — отвърна той — и реших, че е най-разумно да се свържа директно с вас.

— Оценявам го, господин Таунсенд — каза Синклер. — Но господин Армстронг, когото, струва ми се, познавате, вече ми направи оферта, която отхвърлих.

— Това ми е известно, господин посланик. — Кийт се зачуди колко всъщност му е предложил Армстронг.