Джефри Арчър - Четвъртата власт

Съдията се усмихна към радостните лица и каза:

— Приятно ми е пръв да ви поздравя като пълноправни граждани на Съединените щати.

В единайсет часа сър Пол Мейтланд тихо се прокашля и предложи да открият заседанието.

— Бих желал в самото начало да приветствам нашия генерален директор, който току-що се завръща от Ню Йорк — каза той. — Но трябва да призная, че съм малко обезпокоен от някои съобщения, които се получават от Америка.

Около масата се разнесе шепот.

— Когато поиска нашето одобрение да купиш „Ню Йорк Трибюн“ за двайсет и пет цента, бордът те подкрепи, Дик — продължи сър Пол. — Но сега смятаме, че би трябвало да ни осведомиш още колко време възнамеряваш да губиш около милион и половина долара седмично. Защото в момента — той погледна листа с цифри пред себе си — печалбите ни в Лондон едва покриват загубите ти в Ню Йорк. След няколко седмици ще се изправим пред акционерите си на годишното събрание и ако това положение се запази, не съм убеден, че те ще одобрят действията ти. Както всички знаете, миналия месец цената на акциите ни падна от три лири и десет на две и седемдесет. — Той млъкна и кимна на Армстронг — в знак, че е готов да изслуша обяснението му.

Дик бавно огледа присъстващите. Почти всички дължаха постовете си на неговото покровителство.

— Мога да информирам борда, господин председателю — започна той, — че преговорите ми с нюйоркските профсъюзи, които, трябва да призная, ми отнеха много време и усилия, най-после са в заключителната си фаза. — Армстронг замълча за миг. Един-двама от директорите се усмихнаха.

— Седемстотин и двайсет членове на печатарския профсъюз вече се съгласиха да се пенсионират преждевременно или да приемат обезщетение за уволнение. Веднага щом се върна в Ню Йорк, ще дам официално изявление.

— Но според „Уолстрийт Джърнъл“ — каза сър Пол, — трябва да съкратим между хиляда и петстотин и две хиляди души.

— Какво знаят журналистите, след като не стават от бюрата си? — отвърна Армстронг. — Убеден съм, че до следващото заседание на борда вече ще съм приключил преговорите.

— И след колко седмици смяташ, че ще видим резултатите от тези преговори?

Дик се поколеба.

— След шест. Най-много след осем, господин председателю. Но естествено, ще направя всичко по силите си, за да ускоря нещата.

— Колко ще струва всичко това на компанията? — попита сър Пол, като сведе очи към листа на масата.

Армстронг видя, че отмята списък от въпроси.

— Не разполагам с точните данни, господин председателю.

— Засега ще се задоволя — сър Пол вдигна поглед от бележките си — с приблизителната сума.

— Двеста, най-много двеста и трийсет милиона — отвърна Армстронг, макар нюйоркските му счетоводители да го бяха предупредили, че сумата може да достигне триста милиона.

Никой около масата не се обади, въпреки че един-двама си записаха тези цифри.

— Може да е убягнало от вниманието ви, господин председателю — прибави Дик, — че сградата на „Ню Йорк Трибюн“ се оценява най-малко на сто и петдесет милиона долара.

— Стига в нея да се издава вестник — каза сър Пол и започна да разлиства гланцираните страници на документ, пратен му от чикагска юридическа кантора на име „Спендър, Диксън и Уидърс“. — Но в случай, че вестникът бъде спрян, разполагам със сигурна информация, че струва не повече от петдесет милиона.

— Както съвсем скоро ще стане ясно на всички — възрази Армстронг, — вестникът няма да бъде спрян.

— Надявам се да се окажеш прав — тихо отвърна сър Пол.

Бордът се зае с обсъждането на други въпроси. Дик се зачуди защо в собствената му страна към него се отнасят толкова лошо, докато в Щатите го приветстват като герой. Вниманието му отново се насочи към заседанието, когато чу секретаря на компанията Ерик Чапмън да казва:

— … и дори разполагаме с излишни средства, господин председателю.

— Така и трябва — рече сър Пол. — Бихте ли ни информирали конкретно, господин Чапмън?

Секретарят се наведе, извади дебела, подвързана с кожа счетоводна книга и бавно прелисти страниците.

— Както е известно на членовете на борда — започна той, — пенсионният фонд се финансира от смесени източници. Служителите внасят по четири процента от заплатата си, също толкова дава компанията. В момента плащаме на пенсионираните си служители приблизително трийсет и четири милиона лири, а получаваме петдесет и един милиона. Отчасти благодарение на успешното инвестиране, извършено от нашите банкери, балансът възлиза на малко повече от шестстотин трийсет и един милиона лири, докато законното ни задължение към бившите ни служители е около четиристотин милиона.