Джефри Арчър - Четвъртата власт

— И колко ми струват тези двамата?

Ръсел ги погледна и каза:

— Никога не съм ги виждал.

Тези думи сякаш подействаха като подаден знак, защото единият от непознатите се приближи и каза:

— Господин Армстронг?

Дик тъкмо се канеше да отговори, когато Кричли пристъпи напред.

— Аз съм Ръсел Кричли, нюйоркският адвокат на господин Армстронг. Какво обичате?

По-високият от двамата се усмихна.

— Добър ден, господин Кричли. Аз съм Ърл Уидърс от „Спендър, Диксън и Уидърс“ от Чикаго. Струва ми се, че вече сме имали удоволствието да работим с вашата фирма.

— При това често — усмихна се Ръсел.

— Побързай — каза му Армстронг.

По-ниският от мъжете леко кимна.

— Нашата фирма има честта да представлява „Чикаго Нюз Груп“ и с моя колега бихме желали да обсъдим с вашия клиент едно делово предложение.

— Защо утре сутрин не се свържете с мен в кантората? — каза Ръсел.

Лимузината спря до тях.

— Какво делово предложение? — попита Армстронг, докато шофьорът изскачаше навън, за да му отвори задната врата.

— Упълномощени сме да ви предложим възможност да купите „Ню Йорк Трибюн“.

— Както казах… — отново почна Кричли.

— След петнайсет минути ви очаквам в апартамента си в Тръмп Тауър — прекъсна го Армстронг и се качи в автомобила.

Уидърс кимна. Ръсел побърза да заобиколи от другата страна, настани се до клиента си, затвори вратата и натисна бутона за вдигане на междинното стъкло.

— Дик, при никакви обстоятелства не препоръчвам… — започна адвокатът.

— Защо? — попита Армстронг.

— Съвсем просто е — отвърна Кричли. — Всеки знае, че „Трибюн“ дължи двеста милиона долара и губи по един милион седмично. Да не споменавам, че участва в ужасен спор с профсъюзите. Гарантирам ти, че никой не е в състояние да спаси този вестник.

— Таунсенд успя да го направи с „Глоуб“ — възрази Дик. — И както ти е известно, за моя сметка.

— Положението беше съвсем различно — почти отчаяно рече Ръсел.

— И се обзалагам, че пак ще го постигне със „Стар“.

— Сега има много по-добро начало. Тъкмо затова ти препоръчах да увеличиш офертата.

— И не успя — каза Армстронг. — Затова смятам, че имаме всички основания поне да ги изслушаме.

Лимузината спря пред Тръмп Тауър. Двамата адвокати от Чикаго вече ги очакваха.

— Как са ни изпреварили? — попита Дик, докато слизаше на тротоара.

— Сигурно са дошли пеш — отвърна Ръсел.

— Последвайте ме — каза им Армстронг и се запъти към асансьорите.

Никой не проговори, докато не стигнаха в апартамента. Дик не им предложи да си съблекат палтата, да седнат или да изпият по чаша кафе, а каза направо:

— Моят адвокат ми съобщи, че вашият вестник бил пред банкрут и че няма смисъл дори да приказвам с вас.

— Съветът на господин Кричли наистина може да се окаже верен. Въпреки това „Трибюн“ си остава единственият конкурент на „Ню Йорк Стар“ — отвърна Уидърс. — И независимо от всички сегашни проблеми той има много по-голям тираж от „Стар“.

— Само когато го отпечатват — отбеляза Ръсел.

Уидърс кимна, но не отговори, очевидно с надеждата, че ще преминат на друг въпрос.

— Истина ли е, че вестникът дължи двеста милиона долара? — попита Армстронг.

— По-точно двеста и седем — каза адвокатът.

— И губи по един милион седмично?

— Около милион и триста хиляди.

— И профсъюзите са ви хванали за топките.

— Тъкмо затова моите клиенти решиха да се обърнат към вас, тъй като нямаме голям опит с профсъюзите.

Ръсел се надяваше клиентът му да е разбрал, че Уидърс с готовност би заменил името Армстронг с Таунсенд, ако половин час по-рано резултатът от гласуването е бил друг. Той внимателно наблюдаваше Дик и започваше да се опасява, че двамата от Чикаго постепенно са започнали да го убеждават.

— Защо смятате, че аз ще успея, след като вие сте се провалили? — попита Армстронг.

— Виждате ли, отношенията на моя клиент с профсъюзите са станали неприемливи и фактът, че редакцията на „Трибюн“ е в Чикаго, не помага за решаването на проблема. Необходим е човек, който е готов да се изправи срещу профсъюзите така, както толкова успешно направи във Великобритания господин Таунсенд.

Кричли зачака реакцията на Армстронг. Не можеше да повярва, че клиентът му ще се заблуди от толкова елементарна примамка. Просто трябваше да хване тези двамата за яките и да ги изхвърли.

— А ако не го купя, какво ще правите? — попита Дик.

Ръсел стисна главата си с ръце и дълбоко въздъхна.