Джефри Арчър - Четвъртата власт

Докато Таунсенд крачеше към трибуната, двестате закъснели акционери се изправиха и заръкопляскаха. Армстронг изхвърча от залата и остави адвокатите си да продължават с възраженията си.

Кийт се ръкува с Корнилиъс Адамс и с всеки от членовете на борда, макар че нито един от тях не изглеждаше особено радостен да го види.

После зае мястото си пред трибуната и погледна надолу към шумната зала.

— Господин председателю, госпожи и господа — като почука по микрофона, каза той. — Първо искам да благодаря на вас, господин Адамс, и на борда на „Стар“, за вярната ви служба през миналите години. Желая на всички ви успех в онова, с което решите да се занимавате в бъдеще.

Том се радваше, че Таунсенд не може да види лицата на хората, които седяха зад него.

— Уверявам акционерите на този велик вестник, че ще направя всичко по силите си, за да продължа традициите на „Стар“. Имате думата ми, че никога няма да се намесвам в редакторските решения, освен за да напомня на всеки журналист думите на великия редактор на „Манчестър Гардиан“ С. П. Скот, които са пътеводна звезда на моя професионален живот: „Коментарът не е забранен, но фактите са свещени“.

Актьорите отново скочиха и заръкопляскаха. Когато шумът стихна, Таунсенд завърши речта си:

— Очаквам ви след една година. — И удари с чукчето и обяви годишното събрание на акционерите за закрито.

Няколко души от първия ред продължиха да протестират, но двеста други изпълниха нарежданията си. Те се изправиха и се насочиха към изхода, като разговаряха шумно. След минути в залата останаха само адвокатите на Армстронг.

— Написа ли нов договор за наем на старата сграда на фондацията? — попита Кийт Том, когато излязоха навън.

— Да, в офиса ми е. Трябва само да го подпишеш.

— И наемът ще остане същият, така ли?

— Да, през следващите десет години. Както ме увери госпожа Хъмфрис.

— А нейният договор?

— Също е за десет години, но с една трета от заплатата на Лойд Съмърс.

— Значи сега само трябва да реша дали да го подпиша.

— Но нали вече си се разбрал с нея! — удиви се Спенсър.

Кийт само му се усмихна.

— Мой ред е да те питам нещо — рече той, когато се настаниха на задната седалка на колата.

— Казвай.

— След като вече всичко свърши, бих искал да зная кога ти хрумна да победиш Армстронг с този майсторски ход.

— Преди четирийсетина години.

— Не те разбирам — озадачи се адвокатът.

— Не би и могъл, другарю Том — ти не беше член на Оксфордския университетски лейбъристки клуб, когато не ме избраха за председател само защото никога не бях чел устава.

Сън

2 юни 1987

Маги трета: Торите бият със сто и десет места

Когато Армстронг напусна зала „Линкълн“, за да не бъде подложен на унижението да слуша благодарствената реч на Таунсенд, малцина от журналистите си направиха труда да го последват. Но това не се отнасяше за двама мъже, които бяха пристигнали чак от Чикаго. Инструкциите на техния клиент не можеха да са по-ясни: Направете предложение на онзи, който се провали, да стане председател на „Трибюн“.

Армстронг прати един от скъпите си адвокати да потърси лимузината му и застана сам на тротоара. Управителят на „Плаза“ го нямаше никакъв.

— Къде е скапаната ми кола? — извика Дик, вперил поглед в едно бяло БМВ, паркирано от отсрещната страна на улицата.

— Би трябвало да се появи съвсем скоро — отвърна току-що настигналият го Ръсел.

— Как е успял да уреди гласуването? — попита Армстронг.

— Сигурно през последните двайсет и четири часа е създал голям брой акционери, които няма да се появят в регистъра поне още две седмици.

— Тогава защо са ги допуснали на събранието?

— Защото единственото изискване е да представят доказателство за минималния брой необходими акции и документ за самоличност. Двеста души с по сто акции. Може да са ги купили от всеки брокер на Уолстрийт или пък тази сутрин Таунсенд да им е прехвърлил двайсет хиляди от своите.

— Това законно ли е?

— Да речем, че не противоречи на буквата на закона — отвърна Ръсел. — Бихме могли да го оспорим в съда. Това ще отнеме няколко години и няма как да се определи какъв ще е изходът. Но моят съвет е да продадеш акциите си и да се задоволиш с прилична печалба.

— Точно такъв съвет очаквах от теб — каза Армстронг. — И нямам намерение да го последвам. Ще поискам три места в борда и ще измъчвам този проклетник до края на дните му!

Двама високи, елегантно облечени мъже с дълги черни палта стояха на няколко метра от тях. Дик реши, че са от адвокатите на Кричли, и попита: