Джефри Арчър - Четвъртата власт

Първото, което направи впечатление на Таунсенд, беше фактът, че повечето от представителите на медиите са насочили вниманието си към Армстронг и неговия антураж, заемащ повечето места от първите два реда. Том го докосна по лакътя.

— Ето ги. Някъде на десетия ред, крайните столове вляво.

Кийт погледна натам и високо въздъхна, когато забеляза Лойд Съмърс и неговата заместничка.

Спенсър го поведе към другата страна на залата и седнаха на две свободни места. Докато Кийт нервно се оглеждаше, адвокатът кимна на един човек, който вървеше по централната пътека. Андрю Фрейзър, старшият партньор в юридическата кантора на Том, се настани на един стол два реда зад Армстронг.

Таунсенд насочи вниманието си към трибуната. Видя някои от директорите на „Стар“, с които се беше запознал през последния месец. Бе им обещал да останат в борда, ако го изберат за председател. Нито един не му повярва.

Часовникът на стената зад тях показваше дванайсет без пет. Кийт хвърли поглед през рамо. Залата беше толкова претъпкана, че нямаше къде игла да падне. Той го прошепна на Том, който също се обърна, свъси вежди и каза:

— Ако се наложи, когато започнат да влизат, лично ще реша проблема.

Таунсенд отново се обърна към трибуната. Членовете на борда заеха местата си зад дългата маса. Последен седна председателят Корнилиъс Дж. Адамс IV, както напомняше на по-зле информираните красиво отпечатаната табелка. Камерите се прицелиха в трибуната. Глъчката, която изпълваше залата, постепенно стихна. Когато часовникът удари дванайсет, председателят няколко пъти удари с чукчето си и привлече вниманието на присъстващите.

— Добър ден, госпожи и господа — започна той. — Казвам се Корнилиъс Адамс и съм председател на борда на „Ню Йорк Стар“. — Адамс замълча за миг. — Е, поне още няколко минути. — Той хвърли поглед към Армстронг. Тих смях възнагради думите, които според Таунсенд бяха внимателно репетирани. — Обявявам за открито годишното събрание на най-големия вестник в Америка. — Това изявление се посрещна с ентусиазирани аплодисменти от предната част на залата и с мълчаливо равнодушие от онези зад червеното въже.

— Основната ни цел днес — продължи Адамс, — е да изберем нов председател, човек, който ще поеме отговорността да въведе „Стар“ в новия век. Както всички знаете, господин Ричард Армстронг от „Армстронг Комюникейшънс“ направи оферта за вестника. В същия ден оферта се получи и от господин Кийт Таунсенд от „Глобал Корпорейшън“. Първата ми задача е да изпълня процедурата по предаването на властта. И така, адвокатите на двете страни ми представиха доказателства за дела от акциите на „Стар“, които притежават. Нашите ревизори ги провериха и установиха, че са редовни. Те показват — Адамс взе от масата един лист, — че господин Ричард Армстронг е собственик на петдесет и един процента от акциите на компанията, докато господин Кийт Таунсенд контролира над четирийсет и шест процента. Три процента от акционерите не са заявили предпочитанията си. Като главен акционер, господин Армстронг на практика контролира вестника и на мен не ми остава нищо друго, освен да му предам поста си — освен, както се казва в брачните церемонии, ако някой не е в състояние да изтъкне основателна причина да не го направя. — Той се усмихна на публиката като свещеник, застанал пред булката и младоженеца, и за миг замълча.

От третия ред незабавно се изправи жена.

— И двамата, които предлагат оферти за „Стар“, са чужденци — заяви тя. — Какви права имам аз, ако не искам нито един от тях да е председател?

Секретарят на компанията беше предвидил този въпрос и Адамс имаше готов отговор.

— Никакви, госпожо — веднага отвърна председателят. — Иначе всяка група акционери ще е в състояние да сваля американските директори на британски и австралийски компании. — Личеше си, че е доволен, че се е справил учтиво и ефикасно.

Жената очевидно не бе на същото мнение, защото напусна залата, следвана от камера на Си Ен Ен и фотограф.

Последваха още три въпроса от същия характер. Ръсел беше предупредил Армстронг, че има такава вероятност. „Просто акционерите упражняват проклетите си права“ — бе пояснил той.

Таунсенд се въртеше нервно и тревожно поглеждаше към вратата. С всеки следващ път входът се задръстваше с все повече хора. Том виждаше колко е нервен клиентът му, затова стана и отиде да си поговори с главния разпоредител. Докато председателят отговори на всички въпроси от публиката, на някои дори по два пъти, Спенсър се върна при Кийт и каза: