Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Подозирам, че майка му не задава прекалено много въпроси.

— Какво?

— Подозирам, че майка му не задава прекалено много въпроси — повтори адвокатът.

— Ами директорският борд? Те са длъжни да го контролират. Да не споменавам за акционерите.

— На миналогодишното събрание някой наистина е повдигнал въпроса. — Кричли погледна бележника си. — Но председателят ги е уверил — цитирам — че „читателите на «Стар» напълно одобряват подкрепата на вестника за културния напредък на нашия велик град“.

— Какъв напредък? — попита Армстронг.

— Културният — повтори Ръсел.

— Ами сградата?

— Нищо не задължава ръководството да купи нова сграда след изтичането на наема на старата — с други думи, по Коледа.

Армстронг за пръв път тази сутрин се усмихна.

— Но трябва да те предупредя за едно нещо — продължи адвокатът. — Според мен преди годишното събрание на акционерите в понеделник Съмърс трябва да е убеден, че си купил сградата. Иначе, като директор на тръста, той може в последния момент да прехвърли своите пет процента на друг.

— В такъв случай му прати за подпис два екземпляра от договора. Това ще го успокои до понеделник сутринта.

Ръсел не изглеждаше толкова сигурен.

Когато БМВ-то спря пред „Карлайл“, Таунсенд вече чакаше на тротоара. Той се настани на предната дясна седалка и попита:

— Къде остави момичето?

— В Сохо, на Бродуей — отвърна шофьорът.

— Добре, карай натам — нареди Кийт.

Докато се вливаха в трафика по Пето авеню, шофьорът се чудеше какво намира Таунсенд в тази жена. Може пък да беше богата наследничка.

Когато завиха по Бродуей, Таунсенд веднага забеляза лимузината, паркирана пред сграда с надпис „Продава се“.

— Спри на петдесетина метра от сградата, пред която си оставил момичето — каза той.

Докато шофьорът натискаше спирачка, Кийт хвърли поглед през рамо и попита:

— Можеш ли да прочетеш телефонните номера на онези табели?

— Табелите са две господине, и номерата са различни.

— Трябват ми и двата — отвърна Таунсенд.

Шофьорът му ги прочете и той ги записа на гърба на една петдоларова банкнота. После взе телефона и набра първия. Отговори му женски глас.

— Добро утро, тук е „Уд, Найт и Леви“, какво обичате?

Таунсенд каза, че се интересувал от подробностите за сградата на Бродуей 147.

— Ще ви свържа с отдел „Офиси“, господине — отвърна телефонистката. Последва прещракване.

— Какво обичате? — попита друг глас.

Кийт повтори въпроса си и го прехвърлиха на трети служител.

— Бродуей сто четирийсет и седем ли? А, да, боя се, че вече имаме потенциален купувач за тази сграда, господине. Наредиха ни да подготвим договор, който трябва да се подпише в понеделник. Но имаме и други офиси в същия район.

Таунсенд прекъсна, без да каже нищо повече. Само в Ню Йорк никой нямаше да се изненада от такива лоши обноски. И незабавно набра втория номер. Докато чакаше да го свържат, забеляза, че пред сградата спира такси. От него изскочи висок, елегантно облечен мъж на средна възраст и се приближи до лимузината. Непознатият размени няколко думи с шофьора и се качи на задната седалка. В същия момент в слушалката се разнесе глас.

— Ако се интересувате от номер сто четирийсет и седем, ще трябва да действате бързо — съобщи му агентът. — Защото ми е известно, че другата фирма, която се занимава с имота, вече почти е сключила сделка. Всъщност в момента клиентите разглеждат сградата, така че преди десет дори не мога да ви я покажа.

— Десет часът напълно ме устройва — каза Таунсенд. — Ще ви чакам отпред.

Наложи се да чака само няколко минути преди Армстронг, Съмърс и Анджела да излязат. След кратка размяна на реплики и ръкуване съперникът му се качи в лимузината и изглежда, изобщо не се изненада, че вътре го чака човек. Съмърс енергично помаха с ръка, докато автомобилът се скри от поглед. Анджела стоеше на крачка зад него и гледаше с отегчен вид. Докато лимузината минаваше покрай него, Таунсенд се приведе и когато отново повдигна глава, Съмърс вече спираше такси. Двамата с Анджела се качиха вътре и потеглиха в противоположната посока.

Когато таксито им зави зад ъгъла, Кийт слезе от колата и пресече улицата, за да разгледа сградата отвън. После продължи по тротоара и откри, че съвсем наблизо се продава подобен имот, чийто номер също записа на банкнотата. После се върна в автомобила.

След още един телефонен разговор установи, че цената на номер 171 е 2,5 милиона долара. Съмърс не само получаваше апартамент, но, изглежда, печелеше и солидна сума.