Когато раздадоха бюлетините, Армстронг зачеркна квадратчето с надпис „ПРОТИВ“. Таунсенд гласува „ЗА“ и пусна бюлетината в металната урна.
Докато гласуването продължаваше, хората започнаха да се изправят. Лойд Съмърс остана отпуснат на стола си и от време на време попиваше чело с червената си копринена кърпичка. Анджела нито веднъж не погледна към него.
Ръсел посъветва клиента си да запази хладнокръвие и да използва времето, за да прегледа благодарствената си реч. След предупреждението на борда адвокатът бе убеден, че предложението категорично ще бъде отхвърлено.
— Но не трябва ли да поговориш с госпожа Хъмфрис, просто в случай, че се приеме? — прошепна му Армстронг.
— Смятам, че при тези обстоятелства ще е изключително неразумно — отвърна Кричли, — особено от гледна точка на това кой седи до нея.
Дик погледна към залата и свъси вежди. Таунсенд не можеше да…
Докато някъде зад трибуната брояха гласовете, Лойд Съмърс гневно попита нещо заместничката си. Тя само го погледна и мило му се усмихна.
— Госпожи и господа — отново се изправи Корнилиъс Адамс, — моля да заемете местата си, тъй като преброяването приключи.
Онези, които приказваха на пътеките, се върнаха на столовете си и зачакаха да бъде обявен резултатът от гласуването. Секретарят на компанията подаде на председателя сгънат лист.
— За предложението са гласували триста и седемнайсет души — тържествено съобщи Адамс.
Таунсенд дълбоко си пое дъх.
— Достатъчно ли е? — попита адвоката си той, като се опитваше да пресметне колко души седят пред червеното въже.
— Съвсем скоро ще разберем — спокойно отвърна Том.
— Срещу предложението са гласували двеста осемдесет и шест. Ето защо обявявам предложението за прието с мнозинство от трийсет и един гласа. — Той замълча за миг. — Госпожа Анджела Хъмфрис е новият директор на фондацията.
Из залата се разнесе ахване, последвано от викове. Като че ли всеки от публиката искаше да изкаже мнението си.
— Не очаквах разликата да е толкова малка — извика Таунсенд.
— Важното е, че спечели — отвърна Том.
— Не още — възрази Кийт, който не откъсваше поглед от Анджела.
Присъстващите се опитваха да видят къде е госпожа Хъмфрис, макар че мнозина от тях нямаха представа как изглежда. Един-единствен човек седеше неподвижно на мястото си.
Председателят за пореден път се консултира със секретаря, който отново му прочете нещо от устава. Накрая Адамс кимна, обърна се към публиката и удари с чукчето си.
Като гледаше право надолу към Фрейзър, той изчака събралите се да утихнат.
— Имате ли друго предложение, господин Фрейзър? — Дори не се опита да скрие сарказма си.
— Не, господине, нямам. Но бих желал да зная кого ще подкрепи новоизбраният директор с петте процента от акциите на компанията, тъй като това ще окаже въздействие върху избора на следващ председател на борда.
Залата се разшумя и всички се заоглеждаха да видят новия директор. Фрейзър седна, но затова пък се изправи Анджела.
— Госпожо Хъмфрис — заяви председателят, — тъй като вече контролирате пет процента от акциите на компанията, длъжен съм да ви попитам кого ще подкрепите за председател.
Лойд Съмърс продължаваше да попива челото си, ала нямаше сили да погледне към Анджела. Самата тя запази забележително хладнокръвие и изчака, докато не се възцари пълна тишина.
— Господин председателю, навярно няма да се изненадате, че бих желала да подкрепя човека, който според мен ще е най-полезен за фондацията. — Тя замълча, когато Армстронг се изправи и й махна с ръка. Председателят като че ли се поуспокои.
— Фондацията дава своите пет процента в полза на… — Анджела отново замълча, очевидно наслаждавайки се на момента — … господин Кийт Таунсенд.
Залата ахна. Адамс онемя, изпусна чукчето и зяпна Анджела с отворена уста. Секунда по-късно възвърна самообладанието си и започна да призовава за ред. Когато най-сетне реши, че ще го чуят, председателят попита:
— Госпожо Хъмфрис, съзнавате ли последствията от прехвърлянето на гласа на фондацията в последния момент?
— Напълно, господин председателю — твърдо отвърна тя.
Адвокатите на Армстронг вече се бяха изправили и протестираха. Председателят вдигна чукчето и удари с него. И щом глъчката утихна, заяви, че след като фондацията прехвърляла своите пет процента в полза на господин Таунсенд, той получавал 51% срещу 46% на господин Армстронг. Следователно, според член 11а, алинея „д“, не му оставал друг избор, освен да обяви господин Кийт Таунсенд за председател на борда на „Ню Йорк Стар“.
Читать дальше