Джефри Арчър - Четвъртата власт

Обявиха полета му и той зае мястото си в предната част на самолета. След като му поднесоха оскъдна порция храна, Дик задряма за два часа. Колкото повече се приближаваха към източното крайбрежие на Съединените щати, толкова по-уверен ставаше, че ще успее. След година „Трибюн“ не само щеше да продава повече броеве от „Стар“, но и щеше да носи печалби, които нямаше да е в състояние да отрече дори сър Пол Мейтланд. А като се имаше предвид перспективата лейбъристите скоро да дойдат на власт, не можеше да се каже още какво ще постигне. Той надраска на гърба на менюто „сър Ричард Армстронг“, после го зачеркна и написа отдолу „Негово Благородие лорд Армстронг Хедли“.

Когато кацнаха на летище „Кенеди“, Дик отново се чувстваше младеж и нямаше търпение да отиде в офиса си. Докато минаваше през митницата, пътниците го сочеха и той чуваше благоговейния им шепот: „Виж, това е Дик Армстронг“. Някои дори му махаха. Той се преструваше, че не ги забелязва, ала усмивката не слизаше от лицето му. Лимузината му го очакваше пред ВИП изхода и бързо го понесе към Манхатън. Дик запревключва телевизионните канали и внезапно вниманието му бе привлечено от познато лице.

— Дойде време да се пенсионирам и да се съсредоточа върху фондацията си — каза Хенри Синклер, председател на „Мулти Медия“, най-голямата издателска империя на света.

Армстронг го слушаше и се чудеше на каква цена ще се съгласи да я продаде.

Лимузината спря пред сградата на „Трибюн“, той слезе и се запъти към асансьора. Хората във фоайето заръкопляскаха. Дик небрежно им се усмихна, сякаш така го посрещаха навсякъде, където отидеше. Един от профсъюзните лидери, който в момента бе там, се зачуди дали собственикът на вестника някога ще научи, че членовете на неговия профсъюз са били инструктирани да го аплодират винаги щом се появи. „Отнасяйте се с него като с президент и той ще започне да вярва, че е такъв — бе казал на събранието Шон О’Райли. — И продължавайте да му ръкопляскате, докато парите текат.“

Ръкоплясканията избухваха на всеки етаж, на който се отваряха вратите на асансьора. Когато стигна на двайсет и първия, Армстронг видя, че секретарката му го очаква в коридора.

— Добре дошъл у дома, господине — поздрави го тя.

— Имаш право — отвърна Дик. — Това е моят дом. Иска ми се да бях роден в Америка. Тогава вече щях да съм президент.

— Господин Кричли пристигна няколко минути преди вас, господине, и ви чака в кабинета ви — съобщи секретарката, докато вървяха по коридора.

— Добре — отвърна Армстронг и влезе в най-голямата стая в сградата. — Радвам се да те видя, Ръсел. Е, реши ли проблема с профсъюзите?

— Боя се, че не, Дик — каза адвокатът. — Всъщност имам лоша новина. Ще се наложи да започнем отначало.

— Какво искаш да кажеш?

— Докато те нямаше, профсъюзите отхвърлиха предложеното от теб обезщетение от двеста и трийсет милиона долара и поискаха триста и седемдесет.

Армстронг се стовари на стола си.

— Няма ме само няколко дни и ти оставяш всичко да отиде по дяволите! — изкрещя той и погледна към вратата.

Секретарката влезе и остави на бюрото пред него първото издание на „Трибюн“. Дик прочете водещото заглавие:

„ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА, ДИК!“

Ню Йорк Трибюн

4 февруари 1991

Капитан Дик поема командването

— Армстронг предлага два милиарда за „Мулти Медия“ — каза Таунсенд.

— Какво? Все едно някой политик да обяви война, когато не иска хората да разберат колко тежки са проблемите в страната — отвърна Том.

— Възможно е. Но подобно на същите тези политици, ако успее, може да реши всичките си проблеми.

— Съмнявам се. След като през уикенда прегледах онези данни, ако даде два милиарда, това най-вероятно ще предизвика катастрофа.

— „Мулти Медия“ струва много повече от два милиарда — възрази Таунсенд. — Тя притежава четиринайсет вестника от Мейн до Мексико, девет телевизионни станции и „ТВ Нюз“, най-продаваното списание в целия свят. Миналата година тиражът му достигна един милиард и компанията обяви приход от над сто милиона долара. Това са адски много пари.

— Не виждам как Армстронг може да се надява да получи печалба от два милиарда, особено ако потъне до гуша в дългове.

— Просто ще прави повече пари — отвърна Таунсенд. — „Мулти Медия“ от години е на автопилот. Като начало, аз бих продал някои от второстепенните предприятия, които вече не са печеливши, и бих реорганизирал други, които би трябвало да печелят много повече. Но основните ми усилия ще са насочени към развитието на медиите, които никога не са били използвани правилно. И щях да финансирам всичко с печалбите от вестниците и списанията.