Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Имате ли нещо против да попитам каква сума имате предвид, господин Таунсенд? — попита Синклер.

Когато Кийт отговори, Том едва не изпусна слушалката на пода.

— И как възнамерявате да платите? — продължи собственикът на „Мулти Медия“.

— В брой — без да има ни най-малка представа как ще събере парите, отвърна Таунсенд.

— Ако до трийсет дни осигурите тази сума, господин Таунсенд, можете да смятате сделката за сключена. Тогава просто помолете адвокатите си да се свържат с моите.

— Кои са адвокатите, които ви представляват?

— Извинете, че се налага да прекъсна разговора, господин Таунсенд, но след десет минути трябва да съм на игрището за голф, а там плащам на час.

— Разбира се, господин посланик — каза Таунсенд. Радваше се, че Синклер не може да види удивеното му изражение. После затвори и погледна Том.

— Съзнаваш ли какво направи, Кийт?

— Най-голямата сделка в живота си.

— С тези три милиарда долара навярно ще ти е и последната.

— Ще спра тоя проклет вестник! — извика Армстронг и удари с юмрук по бюрото.

Ръсел Кричли, който стоеше на крачка зад клиента си, разбираше, че думите му биха били по-убедителни, ако през последните три месеца Шон О’Райли не ги чуваше всеки ден.

— Това може да ви излезе много скъпо — тихо отвърна О’Райли.

— Какво искаш да кажеш? — изкрещя Дик.

— Само това, че докато обявите вестника за продан, може да не остане нищо, което да си струва.

— Заплашваш ли ме?

— Бихте могли да го изтълкувате и така.

Армстронг скочи, опря длани върху бюрото и се наведе напред, така че лицето му да е само на сантиметри от това на профсъюзния лидер. О’Райли обаче дори не мигна.

— Да не би да очакваш да се съглася с обезщетение от триста и двайсет милиона долара, когато снощи открих в присъствените книги осемнайсет имена на хора, напуснали компанията, един от тях преди повече от десет години?

— Зная — отвърна О’Райли. — Толкова са се привързали към вестника, че просто не могат да си идат. — Той едва се сдържа да не се усмихне.

— За петстотин долара на нощ! — извика Армстронг. — Не съм изненадан.

— Тъкмо затова ви предлагам изход — каза О’Райли.

Армстронг погледна последния присъствен списък и сбърчи лице.

— Ами Бъгс Бъни, Джими Картър и О. Дж. Симпсън, да не споменавам за още четирийсет и осем известни личности, които са се подписали за нощната смяна? И очакваш да се съглася всеки от тях, включително Джордж Буш, да бъде включен в твоето предложение за обезщетение, така ли?

— Да. Просто по този начин ще помогнем за предизборната му кампания.

Армстронг отчаяно погледна към Ръсел и Питър с надеждата да получи някаква подкрепа от тях, но поради различни причини двамата мълчаха. Той отново се обърна към О’Райли и изкрещя:

— По-късно ще ти съобщя решението си! А сега се махай от кабинета ми!

— Все още ли се надявате довечера вестникът да излезе? — невинно попита профсъюзният лидер.

— Това нова заплаха ли е?

— Естествено — отвърна О’Райли. — Защото в такъв случай ви предлагам да се съгласите преди в пет часа да застъпи нощната смяна. За моите хора няма значение дали им плащат, за да работят, или за да не работят.

— Махай се от кабинета ми! — изрева Армстронг.

— Както кажете, господин Армстронг. Вие сте шефът. — Той кимна на Ръсел и си тръгна.

Щом вратата зад него се затвори, Дик се обърна към Питър.

— Сега виждаш с какво си имам работа. Какво очакват да направя?

— Да спреш вестника — спокойно отвърна Ръсел, — както трябваше да направиш още втория месец. Вече щяха да са приели далеч по-ниска цена.

— Но ако бях послушал съвета ти, нямаше да имам вестник.

— И всички щяхме да спим като хората.

— Добре тогава — каза Армстронг. — Ще приема. Засега това е единственият изход. Накрая ще ги победим, това е сигурно. О’Райли ще се пречупи. Убеден съм, че ще се съгласиш с мен, Питър.

Питър Уейкъм не отговори, но усърдно закима.

— Но откъде ще намериш още триста и двайсет милиона долара? — попита Ръсел.

— Това си е мой проблем.

— И мой. Парите ще ми трябват минути след като О’Райли постави подписа си под договора, иначе ще обявят стачка тъкмо когато се готвим да отпечатаме следващото издание.

— Ще ги имаш.

— Дик, все още не е късно… — започна адвокатът.

— Въпросът е приключен — изкрещя Армстронг.

Ръсел неохотно кимна и излезе. Дик вдигна слушалката на телефона, който го свързваше директно с главния редактор.

— Барни, имам добра новина — каза той. — Успях да убедя профсъюзите да приемат моите условия. Искам да пуснеш на първа страница материал за победата на здравия разум и уводна статия за това как съм постигнал нещо, което досега никой не е успявал.