Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Съгласен е да ти даде своите пет процента от акциите на „Стар“, ако ти вложиш парите в нова галерия — каза Кричли.

— И колко ще ми струва това? — като остави вилицата си, попита Армстронг.

— Още не е открил подходяща сграда, но смята, че сумата ще е около три милиона.

— Колко?!

— Разбира се, можеш да даваш сградата под наем…

— Да бе.

— … и тъй като галерията е регистрирана като нестопанска организация, има някои данъчни облекчения.

В другия край на линията последва продължително мълчание.

— И какво се разбрахте? — накрая попита Армстронг.

— Когато той за трети път ми напомни, че по-късно сутринта имал среща с Таунсенд, аз се съгласих.

— Подписа ли нещо?

— Не. Обясних му, че скоро ще пристигнеш и не си ме упълномощил да сключа сделката.

— Добре. В такъв случай имаме още малко време да…

— Съмнявам се — прекъсна го Ръсел. — Съмърс отлично знае, че те е стиснал за топките.

— Именно когато хората си мислят, че са ме стиснали за топките — отвърна Армстронг, — ми е най-приятно да ги преебавам.

Уолстрийт Джърнъл

12 септември 1986

Нюйоркските акции падат с рекордните 86.61 пункта

— Госпожи и господа — започна Армстронг. — Свиках тази пресконференция, за да ви съобщя следното: тази сутрин информирах Комисията по ценните книжа и валутата, че възнамерявам да направя официална оферта за „Ню Йорк Стар“. Приятно ми е да ви кажа, че госпожа Нанси Съмърс, основен акционер във вестника, продаде своя дял на „Армстронг Комюникейшънс“ за четири долара и десет цента на акция.

Макар че някои журналисти продължиха да записват всяка дума на Армстронг, това съобщение вече от седмица заемаше вестникарските страници. По-голямата част от репортерите задържаха моливите си неподвижно в очакване на голямата новина.

— Но днес съм особено горд да заявя — продължи Армстронг, — че господин Лойд Съмърс, син на госпожа Съмърс и директор на фондацията, която носи нейното име, също ми прехвърли своите пет процента от компанията… Убеден съм, няма да е изненада за никого, че съм решен да продължа да подпомагам изключителните усилия на фондацията „Съмърс“ в помощ на млади художници и скулптори, които иначе нямат шанс да излагат творбите си в голяма галерия. Всички вие знаете, че през целия си живот съм подкрепял изкуството и особено младите таланти.

Никой в залата не можеше да си спомни Армстронг да е присъствал, а още по-малко да е подкрепял артистично събитие. Повечето от моливите останаха във въздуха.

— С помощта на господин Съмърс сега контролирам деветнайсет процента от акциите на „Стар“. Очаквам в близко бъдеще да стана главен акционер и идващия месец да заема поста председател на директорския борд.

Армстронг вдигна поглед от текста, подготвен от Ръсел Кричли, и се усмихна на журналистите.

— А сега с удоволствие ще отговоря на въпросите ви.

Дик се справи добре с първите няколко въпроса, но после посочи една жена, която седеше на третия ред.

— Джанет Бруър, „Уошингтън Поуст“. Господин Армстронг, бихте ли ми казали какво е вашето отношение към тазсутрешното изявление на Кийт Таунсенд?

— Никога не чета изявленията на господин Таунсенд — отвърна Армстронг. — Те са също толкова точни, колкото и вестниците му.

— Изглежда, че господин Таунсенд има подкрепата на банкерите от „Дж. П. Гренвил“ — каза тя, — които са прехвърлили единайсет процента от своя дял в подкрепа на неговата оферта за „Стар“. Със собствените му акции това му дава повече от петнайсет процента.

Армстронг се усмихна студено.

— Като председател на „Стар“, с нетърпение очаквам да поздравя господин Таунсенд на следващото годишно събрание на акционерите — в позицията му на дребен акционер.

Седнал в новия си апартамент на трийсет и седмия етаж на Тръмп Тауър, Дик препрочиташе изявлението на Таунсенд. Подсмихна се, когато стигна до похвалните думи за фондацията „Съмърс“.

— Закъснял си — измърмори Армстронг. — Тези пет процента вече са мои.

Той незабавно инструктира брокерите си да купуват всяка акция на „Стар“, която се появи на борсата, на каквато и да е цена. Когато стана ясно, че Таунсенд е дал същото нареждане, цените на акциите рязко скочиха. Някои финансисти отбелязаха, че поради „силна лична омраза“, двамата плащали много над реалната им стойност.

Придружавани от армии адвокати и счетоводители, през следващия месец Армстронг и Таунсенд обикаляха Америка със самолети, влакове и автомобили и се опитваха да убедят банки, тръстове и дори богати вдовици да ги подкрепят в битката за овладяване на „Стар“.