Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Уводните статии са прекалено скучни — каза той. — Трябва да им изложиш позицията си с няколко изречения. Да няма думи с повече от три срички и никакви изречения с повече от десет думи. Изобщо не се опитваш да им въздействаш. Просто искай онова, което те вече желаят. — Необичайно смиреният Армстронг обясни на младия мъж, че ще се наложи да започне като заместник главен редактор.

— Защото договорът на Макалвой изтича чак след седем месеца.

Дик едва не се разубеди, когато Ръшклиф му съобщи каква заплата очаква. И нямаше да се предаде толкова лесно, ако не знаеше условията на договора му в „Глоуб“ и факта, че Брус Кели не възнамерява да го поднови в края на годината. Три дни по-късно той прати на Макалвой писмо, с което го уведомяваше, че е назначил за негов заместник Кевин Ръшклиф.

Главният редактор реши да възрази срещу натрапения му журналист от „Глоуб“, но жена му посочи, че след седем месеца ще се пенсионира и че моментът не е подходящ да жертва работата си на олтара на принципите. Когато на следващата сутрин отиде в редакцията, Макалвой просто не обърна внимание на Ръшклиф и на неговата идея за първа страница на утрешния вестник.

Когато „Глоуб“ отпечата на трета страница снимка на гола жена и за пръв път продаде два милиона броя, на сутрешния редакционен съвет Макалвой заяви:

— Само през трупа ми. — Никой не посмя да отбележи, че съвсем наскоро двама-трима от най-добрите му репортери са напуснали „Ситизън“, за да постъпят в конкурентния вестник, докато обратното е направил единствено Ръшклиф.

Армстронг продължаваше да прекарва голяма част от времето си в подготовка за битката в Ню Йорк и неохотно приемаше преценките на Макалвой, не на последно място, защото не искаше да уволни най-опитния си главен редактор само седмици преди общите избори.

Когато Маргарет Тачър спечели в Камарата на общините с мнозинство от 144 души, „Глоуб“ обяви победата за своя и заяви, че това със сигурност ще ускори пропадането на „Ситизън“. Някои коментатори незабавно посочиха ироничността на това изявление.

Следващата седмица Армстронг се върна в Англия за ежемесечното заседание на директорския борд и сър Пол повдигна въпроса за намаляващия тираж.

— Докато „Глоуб“ уверено продължава да увеличава продажбите си — прибави от отсрещната страна на масата Питър Уейкъм.

— Какво ще правим? — обърна се председателят към генералния директор.

— Вече имам някои планове — отвърна Армстронг.

— Може ли да ги научим? — попита сър Пол.

— На следващото ни заседание подробно ще информирам борда.

Сър Пол не изглеждаше доволен, но не възрази.

На другия ден Армстронг повика Макалвой, без да си направи труда да се посъветва с някой от борда. Когато главният редактор на „Ситизън“ влезе в кабинета му, Дик не се изправи да го посрещне и не му предложи да седне.

— Сигурен съм, че си се досетил защо те повиках — каза той.

— Не, Дик, нямам ни най-малка представа — невинно отвърна Макалвой.

— Е, току-що видях доклада за миналия месец. Ако продължаваме със същото темпо, до края на годината „Глоуб“ ще продава повече броеве от нас.

— И ти все още ще си собственик на голям национален вестник, докато Таунсенд ще продължава да издава парцал.

— Възможно е. Само че трябва да мисля за борда и акционерите.

Макалвой не си спомняше Армстронг някога да е споменавал за борд или акционери. „Последното спасение на собственика“ — понечи да отвърне той. После се сети за предупреждението на адвоката си, че до изтичането на договора му остават още пет месеца и че не е разумно да предизвиква шефа си.

— Предполагам, че си видял водещото заглавие на сутрешния „Глоуб“, нали? — Дик му подаде конкурентния вестник.

— Да, разбира се. — Макалвой погледна дебелите, големи букви: „Известна попзвезда, замесена в скандал с наркотици“.

— А нашето е „Извънредни помощи за медицинските сестри“.

— Нашите читатели обичат такива статии.

— Нашите читатели пак могат да си ги обичат — прелисти вестника Армстронг, — но в случай, че не си забелязал, „Глоуб“ публикува същия материал на седма страница. Ако ти не го осъзнаваш, на мен ми е пределно ясно, че повечето от читателите ни се интересуват от попзвезди и скандали с наркотици.

— Въпросният поппевец — възрази Макалвой — никога не е бил особено прочут и е пушел марихуана в собствения си дом. Ако някой беше чувал за него, „Глоуб“ щеше да включи името му във водещото заглавие. Имам цяла кантонерка с такива боклуци, но не обиждам нашите читатели, като ги отпечатвам.