Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Веднага ще го уволня — рече главният портиер. — Уверявам ви, че това повече няма да се повтори.

— Не, не — възрази Кийт. — Остави го. Просто няма да провеждам тук срещите си, за които не искам да знае Армстронг. И обратно.

На ежемесечното заседание на борда на „Армстронг Комюникейшънс“ финансовият директор докладва, че според преценките му „Глоуб“ продължавал да губи около 100000 лири седмично. Колкото и дълбоки да били джобовете на Таунсенд, това скоро щяло да ги изпразни.

Армстронг се усмихна, но не каза нищо, докато сър Пол Мейтланд не премина към втората точка от дневния ред и не го помоли да осведоми борда за последното си пътуване до Америка. Дик ги информира за напредъка си в Ню Йорк и им съобщи, че възнамерявал в близко бъдеще отново да посети Съединените щати, тъй като смятал, че не след дълго компанията ще е в състояние да направи публична оферта за „Ню Йорк Стар“.

Сър Пол изрази безпокойството си от мащабите на такава авантюра и го помоли да не поема никакви ангажименти без одобрението на борда. Армстронг го увери, че никога не би му хрумнало да постъпи другояче.

Накрая Питър Уейкъм привлече вниманието на борда към статия във „Файненшъл Таймс“, в която пишело, че Кийт Таунсенд наскоро купил голям складов комплекс на Кучешкия остров и че всяка вечер там се извършвали огромни доставки.

— Някой има ли представа за какво би могло да се отнася? — попита сър Пол.

— Известно ни е — отвърна Армстронг, — че когато купи „Глоуб“, Таунсенд се снабди и с транспортна компания. Тъй като вестниците му са на загуба, може би се налага да печели от друго.

Някои от директорите се засмяха, ала сър Пол не беше сред тях.

— Това не обяснява защо Таунсенд толкова строго охранява складовете — възрази той. — Пазачи, кучета, електрически портали, стени, покрити с бодлива тел — явно е замислил нещо.

Армстронг сви рамене и си придаде отегчен вид. Сър Пол неохотно закри заседанието.

Три дни по-късно потърсиха Дик от хотел „Хауард“ и младшият портиер му каза, че Таунсенд прекарал целия следобед и почти цялата вечер заключен в обичайния си апартамент с трима ръководители на един от водещите профсъюзи на печатарските работници. Армстронг реши, че преговарят за увеличение на заплатите и обсъждат условията за връщане на работниците в печатницата.

Следващия понеделник той отлетя за Америка, убеден, че докато Таунсенд е зает с проблемите си в Лондон, не би могло да има по-подходящо време да подготви офертата за „Ню Йорк Стар“.

Когато Кийт свика съвещание на всички журналисти в „Глоуб“, повечето от тях решиха, че собственикът на вестника най-после е постигнал споразумение с профсъюзите.

В четири следобед в заседателната зала се събраха над седемстотин журналисти. Когато Таунсенд и Брус Кели влязоха, те утихнаха и им направиха път. Кийт се качи на подиума и погледна хората, които щяха да решат съдбата му.

— През последните четири месеца — тихо започна той — двамата с Брус Кели подготвихме план, който, убеден съм, ще промени живота на всички ни и навярно лицето на журналистиката в тази страна. Вестниците не могат да оцелеят в бъдеще, ако продължат да се ръководят като през миналото столетие. Някой трябва да промени това положение и този човек съм аз. От неделя по обед възнамерявам да прехвърля цялата си печатница и редакция на Кучешкия остров.

Разнесе се смаяно ахване.

— Неотдавна постигнах споразумение с Ерик Харисън, генералния секретар на Обединените печатарски работници — продължи Таунсенд, — което ще ни даде възможност веднъж завинаги да се избавим от оковите на профсъюзите. — В залата прозвучаха отделни аплодисменти. Някои от присъстващите изглеждаха неуверени, други — направо разгневени.

Кийт обясни на журналистите стратегията на тази гигантска операция.

— Ще решим проблема с разпространението, като използваме собствени камиони. По този начин в бъдеще няма да се налага да разчитаме на железопътните профсъюзи, които несъмнено ще обявят стачка в подкрепа на другарите си от печатницата. Мога само да се надявам, че всички вие ще ме поддържате в това начинание. Има ли въпроси? — Вдигна се гора от ръце. Таунсенд посочи към човека, който стоеше точно пред него.

— Очаквате ли профсъюзите да обсадят новата сграда и какви мерки за сигурност предвиждате?

— Отговорът на първата част от въпроса ви е положителен — отвърна Кийт. — Що се отнася до втората част, полицията ме посъветва да не разкривам никакви подробности. Но ви уверявам, че имам пълната подкрепа на премиера и кабинета.