Джефри Арчър - Четвъртата власт

Първия път, когато Ръшклиф редактира вестника в почивен ден на Кели, получиха призовка от адвокати, представляващи господин Мик Джагър. Кевин небрежно сви рамене и каза:

— Материалът беше прекалено добър, за да го пропуснем. — След като „Глоуб“ изплати значително обезщетение и отпечата извинение, адвокатите бяха инструктирани в бъдеще по-внимателно да следят работата на господин Ръшклиф.

В новия редакторски персонал постъпиха някои опитни журналисти. Когато ги попитаха защо са напуснали сигурната си работа и са се преместили в „Глоуб“, те отбелязаха, че тъй като им предложили тригодишни договори, нямало съществена разлика.

През първите няколко седмици под ръководството на Кели продажбите продължиха да намаляват. На главния редактор му се искаше по-сериозно да обсъди проблема с шефа си, но Таунсенд изглеждаше постоянно зает в преговори с профсъюза на печатарските работници.

В деня на издаването на „Глоуб“ като таблоид Брус организира парти в редакцията. Той остана разочарован, след като много от поканените политици и видни личности не се появиха. По-късно научи, че са присъствали на тържеството по случай седемдесет и петата годишнина на „Ситизън“. Бивш служител на вестника, в момента на работа в „Глоуб“, посочи, че всъщност това била седемдесет и втората година от основаването му.

— В такъв случай след три години просто ще трябва да го припомним на Армстронг — отвърна Таунсенд.

Няколко минути след полунощ, когато купонът вече се приближаваше към края си, в кабинета на главния редактор пристигна куриер и му съобщи, че се повредили пресите. Таунсенд и Кели тичешком се спуснаха в печатницата и откриха, че работниците вече са си отишли. Двамата запретнаха ръкави и се заеха с безнадеждната задача отново да включат пресите, ала бързо установиха, че в машината буквално е хвърлен гаечен ключ. На следващия ден по улиците се появиха само 131.000 броя и нито един от тях отвън Бирмингам, тъй като машинистите се обявиха в подкрепа на другарите си от профсъюза на печатарските работници.

„МАЛКО ХОРА СА ОСТАНАЛИ В НОВИЯ ГЛОУБ“ — гласеше заглавието на „Ситизън“ на другата сутрин. Вестникът посвещаваше цялата си пета страница на статия, в която се заявяваше, че е дошло време да се върне старият „Глоуб“. В крайна сметка „незаконният емигрант“, както постоянно наричаха Брус, обещал рекордни тиражи и наистина ги постигнал: „Ситизън“ вече продавал трийсет пъти повече броеве от конкурента си. Да, трийсет пъти повече!

На другата страница вестникът предлагаше на читателите си бас за сто към едно, че след половин година „Глоуб“ ще фалира. Таунсенд незабавно написа чек за 1000 долара и го прати по куриер в офиса на Армстронг, но не получи потвърждение. Брус обаче се обади в информационните агенции и се погрижи новината да се появи във всички други вестници.

На първа страница на следващия брой на „Ситизън“ Армстронг съобщи, че е осребрил чека на Таунсенд и че тъй като „Глоуб“ нямал надежда да оцелее в следващата половин година, той щял да дари 50000 лири на Вестникарския благотворителен фонд и същата сума на която благотворителна организация му посочи Таунсенд. До края на седмицата Кийт получи над сто писма от водещи фондации, които му обясняваха защо трябвало да избере точно тях.

През следващите няколко седмици „Глоуб“ рядко успяваше да отпечата повече от 300 хиляди броя дневно и на Армстронг не му омръзна да напомня този факт на читателите си. С изтичането на месеците Таунсенд реши, че ще се наложи да нанесе удар на профсъюзите. Ала знаеше, че това няма да е възможно, докато е на власт лейбъристката партия.

Глоуб

4 май 1979

Маги — победителка!

Таунсенд остави телевизора в офиса си включен през цялата нощ, за да следи изборните резултати. Когато се увери, че Маргарет Тачър ще заеме мястото на Даунинг стрийт 10, бързо написа уводна статия, уверяваща читателите, че Великобритания навлиза във вълнуваща нова ера. Завърши с думите: „Затегнете коланите“.

Когато в четири сутринта двамата с Брус напуснаха сградата, Таунсенд му каза:

— Знаеш какво означава това, нали?

Следобед Кийт си уреди среща с генералния секретар на отцепническия профсъюз на печатарските работници Ерик Харисън в хотел „Хауард“. Вече бяха седнали на масата, когато главният портиер почука на вратата, попита дали може да го види насаме и после му каза какво е подслушал да съобщава по телефона заместникът му. Таунсенд нямаше нужда да му казват с кого трябва да е разговарял младежът.