Джефри Арчър - Четвъртата власт

4 май 1982

Пипнах те!

В една петъчна нощ през април 1982 година, докато британците спяха, аржентинските войски атакуваха Фолкландските острови. Госпожа Тачър свика парламента в събота за пръв път от четирийсет години и Камарата на общините гласува за незабавно изпращане на бойна част, която да освободи островите.

Алистър Макалвой се свърза с Армстронг в Ню Йорк и го убеди, че „Ситизън“ трябва да следва линията на лейбъристката партия — че шовинистичната реакция няма да реши проблема и че изходът трябва да се потърси в Обединените нации. Дик продължи да се колебае, докато Макалвой не прибави:

— Това е безотговорна авантюра, която ще доведе до падането на Тачър. Повярвай ми, лейбъристката партия само след седмици отново ще е на власт.

Таунсенд, от друга страна, не се съмняваше, че трябва да подкрепи госпожа Тачър и да развее националното знаме в „Глоуб“. „Дрънчене на оръжие“ — гласеше водещото заглавие на понеделнишкия брой и придружаващата статията карикатура изобразяваше генерал Галтиери 30 30 Леополдо Фартунато Галтиери (р. 1927) — аржентински генерал, лидер на военната хунта, президент на Аржентина 1981 — 1982 година. — Б.пр. като кръвожаден пират. Когато бойната част потегли от Портсмут и се насочи към Южния Атлантически океан, тиражът на „Глоуб“ за пръв път от месеци достигна 300000 броя. През първите няколко дни от схватките дори принц Андрю получи похвала за своята „доблестна и героична служба“ като пилот на хеликоптер. Когато на 2 май британската подводница „Конкърър“ потопи „Генерал Белграно“, „Глоуб“ заяви на света „ПРАВО В ДЕСЕТКАТА!“ и продажбите отново се увеличиха. До превземането на Порт Станли 31 31 Столицата на Фолкландските острови. — Б.пр. „Глоуб“ продаваше по 500000 броя на ден, докато тиражът на „Ситизън“ спадна за пръв път, откакто Армстронг го беше купил. Питър Уейкъм му се обади в Ню Йорк и Дик се качи на първия самолет за Лондон.

Когато британските войски триумфално се завърнаха у дома, „Глоуб“ продаваше с над един милион броя на ден, докато тиражът на „Ситизън“ за пръв път от двайсет и пет години спадна под четири милиона. След пристигането на флотата в Портсмут „Глоуб“ започна кампания за събиране на пари за вдовиците, чиито храбри съпрузи са се жертвали за родината. Брус Кели ден след ден публикуваше статии за геройски прояви и отпечатваше снимки на вдовици и деца — които незабавно се превръщаха в читатели на „Глоуб“.

В деня след възпоменателната служба в катедралата „Сейнт Пол“ Армстронг свика военен съвет на деветия етаж на Армстронг Хаус. Шефът на тиражния отдел излишно му напомни, че повечето от печалбите на „Глоуб“ са били за сметка на „Ситизън“. Алистър Макалвой все още го съветваше да не изпада в паника. В крайна сметка „Глоуб“ беше таблоид, докато „Ситизън“ си оставаше сериозен радикален вестник с висока репутация.

— Глупаво е да снижаваме стандартите си само за да отстъпим пред едно парвеню, чийто вестник не става и да завиеш с него порция риба с пържени картофи — заяви той. — Можете ли да си представите „Ситизън“ да участва в лотария? Поредната вулгарна идея на Кевин Ръшклиф.

Армстронг запомни това име. Лотарията бе увеличила тиража на „Глоуб“ с още 100000 броя на ден и той не виждаше причина да не направи същото за „Ситизън“. Но ясно разбираше, че екипът, който през последните десет години беше събрал Макалвой, ще застане изцяло зад главния си редактор.

— Погледнете първа страница на сутрешния „Глоуб“ — направи последен отчаян опит да обоснове позицията си Армстронг. — Защо ние не публикуваме такива материали?

— Защото Фреди Стар не става и за единайсета страница на „Ситизън“ — отвърна Макалвой. — А и във всеки случай на кой му пука кой какво обича да яде? Всеки ден ни предлагат такива истории, но ние не искаме купищата призовки, които обикновено вървят наред с тях. — Макалвой и хората му си тръгнаха с убеждението, че са убедили Армстронг да не тръгва по същия път като „Глоуб“.

Увереността им продължи само докато Дик не получи доклад за тиража през следващото тримесечие. Без да се посъветва с никого, той вдигна слушалката и си определи среща с Кевин Ръшклиф, заместник главния редактор на „Глоуб“.

Ръшклиф пристигна в „Армстронг Комюникейшънс“ същия следобед. Той бе пълна противоположност на Алистър Макалвой. Още от самото начало започна да се обръща към Дик като към стар приятел и говореше толкова бързо, че Армстронг едва го разбираше. Ръшклиф ясно му заяви какви промени би направил, ако стане главен редактор на „Ситизън“.