Джефри Арчър - Четвъртата власт

Из залата се чуха изпъшквания. Таунсенд се завъртя и посочи друг човек.

— Ще обезщетите ли онези от нас, които не желаят да участват в този безумен проект?

Кийт се бе надявал някой да зададе този въпрос.

— Съветвам ви внимателно да прочетете договорите си — каза той. — В тях ще откриете точно какво обезщетение ще получите, ако се наложи да закрия вестника.

Надигна се глъчка.

— Заплашвате ли ни? — попита същият журналист.

Таунсенд отново се обърна към него и яростно заяви:

— Не, не ви заплашвам. Но ако не ме подкрепите сега, самите вие ще изложите на опасност прехраната на всеки, който работи в „Глоуб“.

Във въздуха отново се стрелнаха протегнати ръце. Той посочи една жена в дъното.

— Колко други профсъюзи са се съгласили да ви подкрепят?

— Нито един — призна Кийт. — Всъщност очаквам веднага след тази среща те да обявят стачка. — Таунсенд продължи да отговаря на въпроси повече от час. Когато накрая слезе от подиума, беше ясно, че журналистите са се разделили на две групи, едната за неговия план, а другата за обща стачка.

По-късно същата вечер Брус му съобщи, че Националният журналистически профсъюз свиквал всички служители на Таунсенд в десет часа на следващата сутрин на среща, на която трябвало да определят позицията си. След час Кийт също даде изявление за пресата.

Прекара безсънна нощ, като се чудеше дали не е направил неразумен ход, който след време ще постави на колене цялата му империя. Единствената добра новина от последния месец бе, че най-малкият му син Греъм, който живееше в Ню Йорк с Кейт, е изрекъл първата си дума и че тя не е „вестник“. Макар че беше присъствал на раждането му, три часа по-късно го бяха видели да се качва на самолет на летище „Кенеди“. Понякога се питаше дали всичко това си струва.

На следващата сутрин остана сам в кабинета си в очакване на резултата от срещата на НЖП. Ако решаха да обявят стачка, знаеше, че е победен. След изявлението, в което очерта плановете си, акциите на „Глобал Корпорейшън“ бяха паднали с четири пенса, докато тези на „Армстронг Комюникейшънс“, очевидните му наследници в случай на фалит, се бяха качили с два.

Няколко минути след един часа Брус, без да почука, се втурна в кабинета му.

— Подкрепиха те — каза той.

Таунсенд вдигна глава и бледото му лице започна да възвръща цвета си.

— Но беше на косъм. Гласовете бяха триста четирийсет и три срещу триста и един. Струва ми се, че заплахата ти да закриеш вестника, ако не застанат на твоя страна, окончателно наклони везните.

Кийт се обади на Даунинг стрийт, за да предупреди премиера, че има вероятност от кървави безредици, които могат да продължат няколко седмици. Госпожа Тачър му обеща пълната си поддръжка. С дните бързо стана ясно, че не е преувеличил: журналистите и печатарите в новия комплекс бяха пазени от въоръжена полиция. След като получиха анонимни заплахи, Таунсенд и Брус Кели трябваше да се движат с денонощна охрана.

Това не се оказа единственият им проблем. Макар че новата редакция на Кучешкия остров несъмнено бе най-модерната в целия свят, някои журналисти се оплакваха от живота, който бяха принудени да водят, и отбелязваха, че в договорите им не се споменава нищо за обиди, а понякога дори замерване с камъни от стотиците стачкуващи профсъюзни членове.

И неприятностите не свършваха дотук. Щом влезеха в комплекса, вътре ги очакваше конвейерна атмосфера, модерни клавиатури и компютри, заменили старите им пишещи машини, и особено забраната за употреба на алкохол. Навярно щеше да е по-лесно, ако не ги бяха отдалечили толкова от любимите им флийтстрийтски кръчми.

През първия месец след преместването на Кучешкия остров напуснаха шейсет и трима журналисти и продажбите на „Глоуб“ продължаваха да спадат седмица след седмица. Стачната обсада ставаше все по-напрегната и финансовият директор предупреди Таунсенд, че ако положението скоро не се промени, ще се изчерпат дори ресурсите на „Глобал Корпорейшън“. „Струва ли си да рискуваш банкрут, за да докажеш, че си по-силен?“ — попита той.

Армстронг с радост наблюдаваше развитието на събитията от другата страна на Атлантика. Тиражът на „Ситизън“ растеше и цените на акциите му рекордно се покачваха. Но той знаеше, че ако Таунсенд успее да промени нещата в своя полза, ще се наложи да се върне в Лондон и бързо да направи подобен ход.

Ала никой не би могъл да предвиди онова, което се случи.

Сън