Джефри Арчър - Четвъртата власт

Един час след изявлението на министъра в Камарата на общините Армстронг позвъни на главния редактор на „Ситизън“ Алистър Макалвой и го помоли да се отбие в Армстронг Хаус. Освен това се уговори да вечеря със сър Пол Мейтланд, председател на директорския борд на вестника.

Алистър Макалвой беше главен редактор на „Ситизън“ от десет години. Когато научи за решението на Аткинс, той предупреди колегите си, че никой, включително и самият той, не бива да е сигурен за утрешния си ден във вестника. Ала когато Армстронг за втори път този следобед го прегърна и го нарече „най-добрия редактор на Флийт стрийт“, Макалвой започна да си мисли, че в крайна сметка постът му е гарантиран. Когато напрежението му понамаля, Дик му съобщи, че им предстои война с „Глоуб“.

— Зная — отвърна редакторът, — така че е най-добре да се връщам на работа. Ще ти се обадя веднага щом науча водещото заглавие на „Глоуб“ и ще помисля дали има някакъв начин да го контрираме.

В момента, в който главният редактор напусна офиса на Армстронг, влезе Памела с бутилка шампанско.

— От кого е?

— От Рей Аткинс.

— Отвори я — нареди Дик.

Докато секретарката отпушваше бутилката, телефонът иззвъня.

— Обажда се младшият портиер на хотел „Хауард“ — каза Памела, след като го вдигна. — Нямал много време, защото щели да го заловят. — Памела затисна слушалката с длан. — Отнасяло се за Кийт Таунсенд.

Армстронг грабна телефона. Когато портиерът му съобщи с кого току-що се е срещнал Таунсенд, той веднага разбра какво ще е водещото заглавие в следващия брой на „Глоуб“. Момчето поиска за тази изключително важна информация само петдесет лири.

Дик затвори и даде няколко нареждания още преди Памела да е напълнила чашата му.

— И след като свърша с Шарп, незабавно ме свържи с Макалвой.

В момента, в който Дон Шарп се върна в сградата, му съобщиха, че собственикът иска да го види. Той се качи направо в кабинета на Армстронг, където чу само следните две думи:

— Уволнен си.

Той се обърна и видя, че до вратата стоят двама души от охраната, готови да го придружат до изхода.

— Свържи ме с Макалвой.

Когато главният редактор на „Ситизън“ отговори, Дик каза:

— Алистър, зная каква ще е утрешната първа страница на „Глоуб“ и аз съм единственият, който е в състояние да я контрира.

После помоли Памела да му донесе папката на Аткинс от сейфа и отпи от шампанското. Не беше първокласно.

Водещото заглавие в сутрешния брой на „Глоуб“ гласеше: „Незаконното дете на министъра“. Следваха три страници със снимки, илюстриращи интервю с брата на госпожица Пател, което носеше подписа „Дон Шарп, главен репортер“.

Таунсенд остана възхитен, докато не разгърна „Ситизън“ и не прочете заглавието:

МИНИСТЪР С ИЗВЪНБРАЧНО ДЕТЕ РАЗКРИВА ВСИЧКО НА „СИТИЗЪН“

Следваха пет страници със снимки и извадки от интервю, дадено на неназования специален кореспондент на вестника.

Водещият материал във вечерния брой на „Лондон Ивнинг Поуст“ съобщаваше, че премиерът с огромно съжаление приел оставката на господин Рей Аткинс.

Ситизън

21 август 1978

Малко хора са останали в новия „Глоуб“

На излизане от митницата Таунсенд завари Сам да го чака пред терминала, за да го откара до Сидни. По време на двайсет и пет минутното пътуване шофьорът го осведоми за положението в Австралия, като недвусмислено заяви мнението си за премиера Малкълм Фрейзър — изгубил връзка с действителността — и за сградата на операта — пари на вятъра. Но му съобщи и нещо съвсем ново.

— Откъде го научи, Сам?

— От шофьора на председателя на борда.

— А ти какво му каза в замяна?

— Само това, че се връщате от Лондон на кратка визита — отвърна Сам, докато спираха пред сградата на „Глобал Корпорейшън“ на Пит стрийт.

Таунсенд влезе през въртящата се врата, пресече фоайето и се качи с асансьора на последния етаж. Поиска да се срещне с главния редактор още преди Хедър да е успяла да го поздрави.

Докато чакаше, Кийт крачеше из кабинета си и от време на време спираше, за да се възхити на сградата на операта, която, също като Сам, бяха охулили всичките му вестници, освен „Континент“. Само на около осемстотин метра от нея се намираше мостът, който съвсем доскоро бе символ на града. В пристанището плаваха пъстри корабчета. Макар че населението му се беше удвоило, сега Сидни му се струваше ужасно малък в сравнение с времето, когато бе застанал начело на „Кроникъл“. Чувстваше се така, сякаш гледа град, построен от детски кубчета.