Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Не и когато забременеят — каза министърът. — И когато тяхната религия забранява аборта.

— Разбирам — тихо рече Армстронг. — Джени знае ли за това?

— Не, нищо. Не съм казвал нито на нея, нито на никой друг. Тя е дъщеря на провинциален лекар — гаден консерватор, така че родителите й изобщо не ме одобряваха. Ако тази история се разчуе, освен всичко друго, ще стана жертва на синдрома „Нали ти казвах“.

— Значи момичето ти създава проблеми?

— Не, Бог да я поживи. Рахила е чудесна — макар че семейството й се отнася към мен със същата нежност като това на Джени. Плащам й пълна издръжка, разбира се.

— Ясно. Но какво те безпокои? Никой вестник няма да посмее да публикува нещо, освен ако тя не потвърди фактите.

— Зная. За съжаление една вечер брат й пийнал малко повече и се разкрещял в местната кръчма. Нямал представа, че на бара седял журналист на свободна практика, който публикувал статии в „Ивнинг Поуст“. На другия ден брат й отрекъл всичко, но журналистът започнал да рови, копелето му гадно. Ако тази история се разчуе, няма да имам друг избор, освен да подам оставка. И бог знае как ще реагира Джени.

— Е, все още не се е стигнало дотам, Рей. Можеш да си сигурен в едно: никога няма да я видиш отпечатана в мой вестник. Веднага ще повикам Шарп и ще си поговоря с него. Повече няма да те безпокоят по телефона, поне не и по този въпрос.

— Благодаря ти — каза Аткинс. — Сега само трябва да се моля онзи журналист да не публикува историята някъде другаде.

— Как се казва? — попита Армстронг.

— Джон Къминс.

Дик записа името в бележника си.

— Ще се погрижа господин Къминс да получи работа в някой от вестниците ми на север, някъде по-далеч от Брадфорд. Това би трябвало да го укроти.

— Не зная как да ти се отблагодаря — рече министърът.

— Убеден съм, че ще намериш начин. — Армстронг се изправи, без да му предложи кафе. Излязоха от трапезарията. Нервността на министъра се замени с типичната за политиците самоуверена приказливост. Докато минаваха през кабинета на Дик, той забеляза на лавицата броевете на „Уисдън“ 29 29 Британско месечно списание за крикет. — Б.пр. .

— Не знаех, че обичаш крикет, Дик — каза Аткинс.

— О, да, още от малък.

— За кой отбор си?

— За Оксфорд.

Стигнаха до асансьора и министърът каза:

— Още веднъж ти благодаря, Дик. Няма да го забравя.

В момента, в който вратата се затвори, Армстронг се върна в кабинета си и каза на Памела:

— Веднага да дойде Дон Шарп.

Главният редактор на „Ивнинг Поуст“ се появи след няколко минути. Носеше дебела папка. Изчака Армстронг да свърши телефонния си разговор на език, който не разбираше.

— Току-що обядвах с Рей Аткинс — каза Дик, щом затвори телефона. — Той твърди, че „Поуст“ го тормозел с някаква история, която сте разследвали.

— Да, наредих да проучат нещата. Всъщност от няколко дни се опитваме да се свържем с Аткинс. Според нас министърът има извънбрачно дете, момче. Казва се Венджи.

— Но всичко това се е случило преди да се ожени.

— Вярно е — призна главният редактор. — Само че…

— Така че не виждам причина да представлява обществен интерес.

Дон Шарп малко се изненада от необичайната деликатност на Армстронг — но пък знаеше, че Комисията по монополите и корпоративните сливания трябва да вземе решение за „Ситизън“ през следващите няколко седмици.

— Съгласен ли си, или не? — попита Армстронг.

— При нормални обстоятелства щях да се съглася — отвърна Шарп. — Но в този случай въпросната жена е изгубила работата си в градския съвет, била е изоставена от семейството си и живее в мизерна стая. Той, от друга страна, има ягуар с личен шофьор и къща в Южна Франция.

— Но й плаща пълна издръжка.

— Невинаги навреме — отбеляза главният редактор. — Пък и фактът, че когато беше заместник-секретар на социалното министерство, се занимаваше с проекта за подпомагане на самотните родители, също представлява обществен интерес.

— Това няма никакво отношение към въпроса и ти го знаеш.

— Има още нещо, което може да представлява интерес за нашите читатели.

— Какво?

— Тя е мюсюлманка. Тъй като има извънбрачно дете, никога няма да може да се омъжи. В това отношение те са малко по-строги от англиканската църква. — Шарп извади от папката една снимка и я остави на бюрото на Армстронг. Дик видя привлекателна азиатка с момченце в ръце. Не можеше да се отрече приликата на детето с баща му.

Той отново погледна към главния редактор.