Джефри Арчър - Четвъртата власт

Шарп кимна.

— Дайте ми една, най-много две седмици.

— И ако стана собственик на „Ситизън“ — рече Кийт, — можеш да си спокоен, че за теб винаги ще има работа във вестника.

Главният редактор не го попита каква работа има предвид.

— Остани в хотела още десетина минути — прибави Таунсенд.

Когато излизаше, главният портиер докосна периферията на цилиндъра си. Кийт се върна на Флийт стрийт, убеден, че сега вече „Ситизън“ със сигурност ще му падне в ръцете.

Един млад портиер, който беше видял двамата мъже да пристигат и да си тръгват поотделно, изчака шефът му да излезе в почивка и телефонира на някого.

Десет дни по-късно в кабинета на Таунсенд се получиха два плика. В долните им леви ъгли с едри букви бяха отпечатани инициалите му „К. Р. Т.“. Хедър ги бе оставила неразпечатани на бюрото му. Първият бе от бивш служител на „Ню Йорк Таймс“, който пращаше пълния списък на книжарниците, предоставящи информация за продажбите си на вестника. Инвестицията от две хиляди долара си струваше. Таунсенд остави списъка настрани и отвори втория плик. Вътре имаше подробни материали за извънслужебните дейности на промишления министър.

Само след час Кийт беше убеден, че не само ще си върне втория милион, но и че Армстронг ще съжалява за скритата тайна на министъра. Той вдигна слушалката и каза на Хедър, че има специална пратка за Ню Йорк. Когато секретарката отнесе единия от запечатаните пликове, Таунсенд повика при себе си главния редактор на „Глоуб“.

— Прочети тези неща — той побутна втория плик към него, — и ще видиш каква ще е водещата новина за утрешния брой.

— Вече имам водеща новина — отвърна редакторът. — Разполагаме с доказателства, че Мерилин Монро е жива.

— Тя може да почака един ден — каза Таунсенд. — Утрешната ни водеща новина ще е за министъра на промишлеността и опита му да попречи да публикуват материал за незаконното му дете. Погрижи се макетът на първа страница да е на бюрото ми до следобед.

Няколко минути по-късно Рей Аткинс позвъни на Армстронг.

— С какво мога да ти помогна, Рей? — попита Дик и натисна бутона за запис.

— Не, Дик, сега е мой ред да ти помогна — отвърна министърът. — Току-що получих доклада на Комисията по монополите и корпоративните сливания. В него са очертани препоръките им за „Ситизън“.

Този път се овлажниха дланите на Армстронг.

— Съветват ме да отсъдя в твоя полза. Просто ти се обаждам, за да знаеш, че възнамерявам да ги послушам.

— Това е чудесна новина. — Дик се изправи. — Благодаря ти.

— Приятно ми е пръв да ти я съобщя — отвърна Аткинс. — Стига да имаш чек за седемдесет и осем милиона, „Ситизън“ е твой.

Армстронг се засмя.

— Кога ще я съобщиш официално?

— Препоръката на Комисията ще бъде разгледана на утрешното заседание на кабинета в единайсет часа. Струва ми се, че никой няма да възрази — каза министърът. — В три и половина следобед трябва да дам изявление за пресата, така че ще съм ти задължен, ако дотогава го запазиш в тайна. В крайна сметка, няма нужда да даваме повод на Комисията да промени решението си.

— Нито дума, Рей, обещавам ти. — Той замълча за миг. — И искам да знаеш, че ако в бъдеще мога да направя нещо за теб, трябва само да го поискаш.

Таунсенд се усмихна и отново прочете водещото заглавие:

ЗАГАДКАТА С НЕЗАКОННОТО ДЕТЕ НА МИНИСТЪРА

После внесе няколко дребни поправки в първия абзац.

Снощи министърът на промишлеността Рей Аткинс отказа да отговори на въпроса дали е баща на седемгодишния Венджи Пател (вж. снимката), който живее заедно с майка си в мръсно едностайно жилище в избирателния район на министъра. Майката на Венджи, госпожица Рахила Пател, трийсет и три годишна…

— Какво има, Хедър? — вдигна глава той, когато секретарката влезе в стаята.

— Политическият редактор се обажда по телефона от галерията за пресата в Камарата на общините. Изглежда, е имало изявление за „Ситизън“.

— Но току-що ми казаха, че то ще е най-рано другия месец — възкликна Кийт и грабна слушалката. Докато слушаше подробностите на изявлението, което Рей Аткинс бе направил в парламента, лицето му ставаше все по-мрачно.

— Вече няма смисъл да отпечатваме тази първа страница — каза политическият редактор.

— Ще почакаме и ще видим — отвърна Таунсенд и зарея поглед през прозореца. Решението на Аткинс означаваше, че сега Армстронг ще контролира единствения ежедневник във Великобритания с по-голям тираж от „Глоуб“. От този момент нататък двамата издатели щяха да влязат в борба за едни и същи читатели и Кийт се чудеше дали ще оцелеят.