Джефри Арчър - Четвъртата власт

— Откъде знаеше, че искам да разговарям с теб по този въпрос?

— Реших, че не си отложил нашия обяд, за да си побъбриш с Рей Аткинс за изборната ситуация в Брадфорд.

— Не ми се прави на много умен — изръмжа Армстронг. — Ще прекратиш разследването, при това незабавно. Ако някога видя дори само намек за тази история в някой от моите вестници, на другата сутрин изобщо не си прави труда да идваш на работа.

— Но…

— И остави тази папка на бюрото ми.

— Какво?

Армстронг яростно го изгледа и Шарп само кимна, остави папката и излезе.

Дик изруга. Ако сега уволнеше редактора, той просто щеше да продаде историята на „Глоуб“. И в двата случая това щеше да му струва много пари. Той вдигна слушалката.

— Памела, свържи ме с министър Аткинс.

Рей отговори след няколко секунди.

— Сигурен ли е този телефон? — попита Армстронг.

— Да, това е директната ми линия — увери го Аткинс.

— Разговарях с въпросния главен редактор — каза Дик. — Господин Къминс няма да те безпокои повече. Освен това го предупредих, че ако в някой от вестниците ми се спомене за този инцидент, може да си потърси нова работа.

— Благодаря ти — отвърна министърът.

— И може би ще ти е интересно да научиш, Рей, че в момента на бюрото ми е папката на Къминс по този въпрос. Ще я унищожа веднага щом затворя телефона. Повярвай ми, никой никога няма да чуе за това.

— Ти си добър приятел, Дик. Направо ми спасяваш кариерата.

— Струва си — рече Армстронг. — Не забравяй, винаги съм на твое разположение.

Когато затвори, в стаята надникна Памела и каза:

— Докато разговаряхте с министъра, отново ви потърси Стивън. Да ви свържа ли?

— Да. А после искам да свършиш една работа.

Тя кимна и излезе. Секунда по-късно един от телефоните на бюрото му иззвъня, Армстронг вдигна слушалката и попита:

— Какъв е проблемът, Стивън?

— Няма проблем. Проведох продължителна дискусия с адвокатите на Шарън Левит и стигнахме до предложение за споразумение — разбира се, трябва да го приемат и двете страни.

— Казвай.

— Изглежда, че Шарън има приятел, който живее в Италия, и… — Армстронг внимателно изслуша условията, за които се бе договорил адвокатът му. Много преди Стивън да е свършил на лицето му се изписа усмивка.

— Всичко ми се струва наред — каза той.

— Да. Как мина срещата с министъра?

— Добре. Той се е сблъскал с приблизително същия проблем като моя, но за съжаление не разполага с човек като теб, който да го реши.

— Трябва ли да се гордея с това?

— Не — отвърна Армстронг и веднага щом затвори, повика секретарката си.

— Памела, когато напечаташ разговора ми с Аткинс, постави един екземпляр в тази папка. — Дик посочи оставените от Дон Шарп документи.

— И после?

— После я заключи в големия сейф. Ще ти кажа, ако ми потрябва.

Когато поиска среща с Кийт Таунсенд, главният редактор на „Лондон Ивнинг Поуст“ получи незабавен отговор. Всеки на Флийт стрийт знаеше, че хората на Армстронг винаги са добре дошли при Таунсенд, ако имат интересна информация за шефа си. Малцина от тях се бяха възползвали от тази възможност, защото бяха наясно, че ако ги хванат, незабавно ще ги уволнят и никога повече няма да получат работа във вестник на Армстронг.

Служител от ранга на Дон Шарп отдавна не се бе свързвал с Таунсенд. Господин Шарп сигурно вече разбираше, че дните му са преброени, и смяташе, че няма какво да губи. Ала също като много други преди него, той настоя срещата да се проведе на неутрална територия.

За такива случаи Таунсенд винаги наемаше апартамент в хотел „Хауард“, тъй като се намираше недалеч от Флийт стрийт, но не се посещаваше често от журналисти. Хедър телефонира на главния портиер и с пълна дискретност уреди всичко необходимо.

Шарп подробно разказа на Кийт за разговора си с Армстронг и зачака неговата реакция.

— Рей Аткинс — рече Таунсенд.

— Да, министърът на промишлеността.

— Човекът, който ще вземе окончателното решение за „Ситизън“.

— Тъкмо затова реших, че бихте желали незабавно да научите — отвърна редакторът.

— И папката е останала при Армстронг, така ли?

— Да, но ще ми трябват само няколко дни, за да направя копие. Ако публикувате историята на първа страница на „Глоуб“, Комисията по монополите и корпоративните сливания ще трябва да анулира кандидатурата на Армстронг.

— Възможно е — каза Таунсенд. — Щом приготвиш папката, прати я лично до мен. Напиши инициалите ми К. Р. Т. в долния ляв ъгъл на плика. Така няма да го отвори никой друг.