Джефри Арчър - Четвъртата власт

Когато Армстронг съобщи, че предлага също колкото Таунсенд, и се съгласи да остави за председател на директорския борд сър Пол Мейтланд, бивш посланик във Вашингтон, правителството нямаше друг избор, освен да препоръча въпросът да се разгледа от Комисията по монополите и корпоративните сливания. Таунсенд побесня и нарече решението „социалистически заговор“, но не получи съчувствие от страна на онези, които бяха следили упадъка на журналистическите стандарти в „Глоуб“. Малцина се обявяваха и в полза на Армстронг. През последния месец клишето за по-малкото зло се появи в няколко вестника.

Но този път Армстронг беше убеден, че има преимущество пред Таунсенд и че най-голямата плячка на Флийт стрийт скоро ще падне в ръцете му. Нямаше търпение Рей Аткинс да пристигне и официално да потвърди новината.

Министърът дойде в Армстронг Хаус минута преди един и Памела го въведе в кабинета на Армстронг. Дик, който говореше по телефона на руски, затвори по средата на изречението и стана да посрещне госта си. Не можеше да не забележи, че дланта на Аткинс е малко влажна.

— Какво предпочиташ за пиене? — попита той.

— Малко уиски с много вода.

Дик му напълни една чаша и го отведе в съседната стая. Макар че нямаше нужда, включи осветлението, а заедно с него и скрит касетофон. Аткинс с облекчение се усмихна, когато видя, че на дългата маса са поставени само два прибора. Армстронг го покани да седне.

— Благодаря, Дик — нервно каза той. — Много любезно от твоя страна да ме приемеш толкова бързо.

— Няма защо, Рей — отвърна Армстронг и седна. — Винаги се радвам да се срещна с човек, който толкова неуморно работи за нашата кауза. За твоето бъдеще — прибави той и вдигна чашата си, — което според всеобщото мнение е блестящо.

Ръката на министъра леко потрепери.

— Ти правиш много за нашата партия, Дик.

— Много мило, че го казваш, Рей.

По време на първите две ястия разговаряха за възможността лейбъристката партия да спечели изборите и двамата признаха, че не са оптимисти.

— Въпреки че статистиките изглеждат малко по-благоприятни — каза Аткинс, — трябва само да проучиш резултатите от местните избори, за да видиш каква е действителността.

— Съгласен съм — отвърна Дик. — Само глупак би се повлиял от статистиките. Макар да смятам, че в дните за парламентарен контрол Уилсън редовно кара Хийт да се изправя на нокти.

— Вярно е, но го виждат само депутатите. Ако предаваха заседанията по телевизията, целият народ щеше да се убеди, че Харолд е от друга класа.

— Това едва ли ще стане през моя живот — каза Армстронг.

Аткинс кимна, но не каза нищо. Когато отнесоха основното ястие, Дик нареди на иконома си да ги остави сами и наля още бордо на министъра, но Аткинс само започна да си играе с чашата. Изглеждаше така, сякаш се чудеше как да повдигне неудобен въпрос. После дълбоко си пое дъх и каза:

— Малко ми е неудобно, но…

— Не се притеснявай, Рей. Всичко си остава между нас. Не забравяй, че играем в един и същи отбор.

— Благодаря, Дик — отвърна министърът. — Веднага си помислих, че ти си човекът, с когото мога да обсъдя малкия си проблем. — Той замълча и продължи да си играе с чашата. После ненадейно каза: — От „Ивнинг Поуст“ се ровят в личния ми живот, Дик, и повече не мога да търпя.

— Съжалявам, Рей — рече Армстронг, който смяташе, че ще обсъждат съвсем друг въпрос. — Какво точно те безпокои?

— Те ме заплашват.

— Заплашват ли те? — раздразнено попита Дик. — С какво?

— Е, заплаха може би е малко пресилена дума. Но един от твоите репортери постоянно звъни в офиса ми и вкъщи, понякога по два-три пъти на ден.

— Повярвай ми, Рей, не знаех нищо за това — отвърна Армстронг. — Веднага щом си тръгнеш ще приказвам с Дон Шарп. Бъди спокоен, повече няма да имаш такива проблеми.

— Благодаря, Дик — каза Аткинс и отпи от виното си. — Но не става дума за телефонните обаждания. А за материала, на който са попаднали.

— Ще ми обясниш ли нещата по-подробно, Рей?

Министърът сведе очи към масата, после каза:

— Всичко това се случи преди години. Всъщност, толкова отдавна, че…

Армстронг мълчаливо допълни чашата му.

— Беше малко след като ме избраха в брадфордския градски съвет. — Аткинс пак надигна чашата си. — Тогава се запознах със секретарката на общината.

— Беше ли женен за Джени? — попита Дик.

— Не, с Джени се запознахме две години по-късно, точно преди да ме изберат в парламента.

— Тогава какъв е проблемът? Даже лейбъристката партия не забранява гаджетата преди да се ожениш.